О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 03.10. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №1188/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. С. Ш. от [населено място], срещу решение №2279 от 1.12.2016г., постановено по в.гр.д. №2965/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 4 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е отхвърлен изцяло предявения против Д. [фирма] иск за неимуществени вреди ведно с лихви, е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се извода на съда за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП, получените от Ф. Б. телесни увреждания и настъпилата смърт като се излагат съображения в подкрепа на тезата на касаторката, че от доказателствата по делото се установява посочената причинно-следствена връзка. Твърди се, че касаторката е в кръга на легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й, и че същата реално е претърпяла такива вреди. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове в пълен размер с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ( с допълнение към него) са формулирани следните два правни въпроса, за които се твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК), както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК), а именно:
1.”Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази със събраните по делото доказателства и неоспорени експертизи относно причинно-следствената връзка между травмите, получени вследствие на ПТП и настъпилата по-късно смърт или следва да реши спора единствено на базата на вътрешното си убеждение?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №176/30.12.2016г. по т.д.№1834/2015г. на ВКС, І т.о. и
2.”Следва ли въззивният съд при постановяване на решението да се съобрази със задължителната практика на ВКС относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение?”. Твърди се, че апелативният съд е решил спора в противоречие с указанията, дадени в Постановление №4/25.05.1961г. на Пленума на ВС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество Д. [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като решението нито е постановено в противоречие с практиката на ВКС, нито са изложени аргументи, че формулираните от касаторката въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се, че решаващите изводите на съда за липса на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалото лице, както и за липсата на претърпени от ищцата неимуществени вреди са съобразени изцяло със събраните по делото доказателства. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение №2279/1.12.2016г., по в.гр.д.№2965/2016г., въззивният състав от Софийски апелативен съд, е отменил решение №1944/08.03.2016г., постановено по гр.д.№ 2338/2014г. на СГС, І ГО, 12 състав в частта, с която Д. [фирма] е осъдено да заплати на основание чл.226 КЗ(отм.) на З. С. Ш. сумата 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2013г. и вместо това е отхвърлил изцяло предявените искове. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която претенцията на З. Ш. по чл.226 КЗ (отм.) е отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от 120 000лв.
Въззивният състав е приел за безспорно, че на 17.06.2013г., около 11,45ч. в [населено място] е настъпило ПТП, при което на пешеходеца Ф. Б. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на бедрената шийка на десния крак. Съдът е посочил, че с влязло в сила решение №82/06.12.2013г., постановено по н.а.х.д. №234/2013г. на Районен съд – Кубрат, водачът на лекия автомобил Л. с ДК [рег.номер на МПС] – Б. Б., е признат за виновен за това, че нарушавайки правилата за движение (чл.40, ал.1 от ЗДвП), по непредпазливост е причинил средна телесна повреда – счупване на бедрената шийка на десния крак на Ф. Б., довела до трайно затруднение на движението на десния долен крайник. По делото не е спорно, че виновният за злополуката водач е бил застрахован към ответното дружество Д. [фирма] с валидна за срок от 26.02.2013г. до 25.02.2014г. застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
В мотивите съм обжалваното решение е отразено, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата З. Ш. е била в брак с пострадалия Ф. Б. от 1987г., след което двамата живели заедно около една година и след това са се разделили без да се развеждат. Посочено е, че след раздялата ищцата е живяла последователно в [населено място] и [населено място] и не е живяла в [населено място] при Б.. Двамата почти не са поддържали връзка през годините, много рядко се чували по телефона, дори е имало период, в който ищцата подготвяла документи за развод, но така и не ги подала. Съдът е посочил, че Ш. разбрала за смъртта на Б. от следователите след погребението.
Във въззивното решение подробно са отразени констатациите на вещото лице-травматолог по приетата пред СГС съдебно-медицинска експертиза. Посочено е, че според експерта в резултат на произшествието Ф. Б. е получил счупване на шийка на дясната бедрена кост, което по своя медико- биологичен характер води до трайно ограничение на движенията за срок до 6 месеца. Пострадалият е получил болнично лечение в болницата в Р., където след проведена предопретивната подготовка при увредено общо състояние е било взето решение да се проведе оперативно лечение при „повишен оперативен риск”. На 22.07.2013г. Б. бил опериран за отстраняване на главата и шийката на дясната тазобедрена става, които били подменени с еднополюсна ендопротеза -изкуствена става на M.. В следоперативния период общото състояние на пострадалия рязко се влошило и на 25.07.2013г.(една седмица след ПТП и три дни след операцията) същият починал с картина на остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност. По желание на близките тялото на починалия не е било аутопсирано и в медицинската документация няма окончателно заключение относно пряката причина за настъпилата смърт.
Въззивният съд е акцентирал върху заключението на вещото лице, че за смъртта на Б. са допринесли възрастта на пострадалия, както и възрастови промени в организма му: исхемичната болест на сърцето, атеросклеротични промени на съдовете, по-високи стойности на кръвна захар и др. Посочил е, че според експерта в случаите при липса на аутопсионен протокол лекарите са в правото да определят причинната връзка според развилата се картина преди настъпването на смъртта. В решението е отразено, че експертът счита, че полученото тежко счупване в областта на дясната тазобедрена става, внезапното и прогресивно влошаване на състоянието и бързо настъпилата смърт дават основание да се приеме продължаваща причинно-следствена връзка между станалото ПТП на 17.07.2013г., получената тежка по вид фрактура и настъпилата на 25.07.2013г. смърт, но тъй като не е изготвена аутопсия на тялото на пострадалия такава връзка не може да бъде потвърдена категорично.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че ответното дружество е пасивно легитимирано да отговоря по иска по чл.226, ал.1 КЗ(отм.), поради настъпването на застрахователното събитие. Посочил е, че ищцата като съпруга на Ф. Б., попада в кръга от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт, позовавайки се на тълкуването, направено в постановления №4/1961г., №5/1969 г. и №2/1984 г. на Пленума на ВС.
За да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и за да отхвърли изцяло предявените искове с правно основание по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) въззивният състав е обосновал извода, че от доказателствата по делото не се установява по категоричен начин, че смъртта на съпруга на ищцата е в пряка причинна връзка и представлява пряка и непосредствена последица от пътния инцидент, станал на 17.07.2013г. Съдът не е кредитирал извода на експерта, че в случая полученото тежко счупване в областта на дясната тазобедрена става, внезапното и прогресивно влошаване на състоянието и бързо настъпилата смърт, са основание да се приеме, че е налице продължаваща причинно-следствена връзка между ПТП от 17.07.2013г., получената фрактура и настъпилата на 25.07.2013г. смърт. Посочил е, че това становище на лекаря е в противоречие с останалите направени от него в заключението на СМЕ изводи, в което заключение като най-вероятната причина за смъртта е отразена белодробна емболия, получена в резултат на операцията на тазобедрената става на Б., извършена при повишен оперативен риск. Въззивният състав е обосновал липсата на причинно-следствена връзка и с установените от вещото лице обстоятелства, допринесли за смъртта на пострадалия: напредналата възраст и съществуващите възрастови промени в организма на пострадалия, исхимична болест на сърцето, артеросклеротични промени на съдовете, по-високи стойности на кръвната захар и др.
Отделно въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на исковите претенции с оглед липсата на доказани по делото неимуществени вреди за ищцата от смъртта на нейния съпруг. Посочил е, че от 1988г. до смъртта на Б. двамата съпрузи не са живели заедно и не са поддържали никаква връзка. Ш. не е знаела за инцидента, не е била със съпруга си в периода на лечението му, не е знаела за настъпилата смърт и не е присъствала на погребението му. Продължителният период от почти 25 години, през който съпрузите са били във фактическа раздяла, липсата на всякаква връзка-физическа, духовна и емоционална, както и на отношения на взаимно уважение и общи грижи са обусловили извода на съда, че ищцата не е претъпряла каквито и да е неимуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение с оглед поставения в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос: „Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази със събраните по делото доказателства и неоспорени експертизи относно причинно-следствената връзка между травмите, получени вследствие на ПТП и настъпилата по-късно смърт или следва да реши спора единствено на базата на вътрешното си убеждение?”. От една страна следва да се има предвид, че по начина, по който е формулиран въпроса, същият не е значим за конкретния правен спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК., доколкото апелативната инстанция е обсъдила заключението на вещото лице и е направила своите изводи в контекста на становището на експерта, че същият не може категорично да даде отговор на поставения въпрос за наличието или липсата на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалия. От друга страна касация не следва да бъде допускана, тъй като въпросът се отнася до правилността на въззивното решение, свързана с неговата обоснованост. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване и въз основа на втория поставен от касаторката въпрос: „Следва ли въззивният съд при постановяване на решението да се съобрази със задължителната практика на ВКС относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение?”. Въпросът не е обусловил решаващия извод на съда, тъй като въззивният състав се е съобразил изцяло със задължителната практика на ВКС (постановления №4/1961г., №5/1969 г. и №2/1984 г. на Пленума на ВС), посочвайки че съпругата е в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й. Както бе посочено по-горе, въззивният състав е приел, че от доказателствата по делото не се установява ищцата реално да е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на Ф. Б., което е самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията по чл.226 КЗ (отм.), независимо от факта, че бракът между страните не е прекратен. Следва да се отбележи, че поставеният въпрос не е решен в противоречие с Постановление №4/24.05.1961г. на Пленума на ВС, където е указано, че съпрузите нямат право да обезщетение за неимуществени вреди, когато при дълга фактическа раздяла те не са понесли никакви неимуществени вреди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на Д.-Общо застраховане” ЕАД разноски за касационната инстанция в размер на 3 537 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2279 от 1.12.2016г., постановено по в.гр.д. №2965/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 4 с-в.
ОСЪЖДА З. С. Ш. – ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] вх.1 ет.5 да заплати на Д.-Общо застраховане” ЕАД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 3 537лв. /три хиляди петстотин тридесет и седем лева/- разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: