3
гр. д. № 548 /2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 564
София, 05.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 30 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 548/2012 г.
Производството е по чл. 247, ал. 3, т. 1 ГПК.
Й. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ф. И. от Пазарджишки АК е подал частна жалба срещу определение № 528 от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 602/2012 г. на Пазарджишки ОС, с което потвърдено определение от 11.05.2012 г. по гр. д. № 1449/2011 г. на Пещерски районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. К. довод е за необоснованост на извода за недопустимост. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос – дали липсата на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, която води и до недопустимостта муq може да бъде прогласена без да е проведена процедура по чл. 129 ГПК. Вторият формулиран въпрос е за това дали едно трето лице на двустранна сделка, чиито права и законни интереси са нарушени от нея, може да бъде ищец в производство за нищожността й. Посочено еq че се иска допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал.1 ГПК, без да е конкретизирана и мотивирана някоя от предпоставките по т. т. 1-3 от нормата.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Върховният касационен съд, състав на І г. о. след като обсъди данните по делото и доводът на жалбоподателя намери следното:
Жалбоподателят Т. е предявил срещу, Й. и И. М. и Л. С. С. иск за установяване нищожността на сключения между М. и С. договор за покупко-продажба на магазин, построен в УПИ , кв. 22 по плана на [населено място], за който е съставен н. а. № 166, т. І, от 31.10.2011 г., по н. д. № 166/11 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради сключването му в нарушение на закона и добрите нрави и при заобикаляне на закона.
Правния интерес от иска е обосновал с това, че в УПИ ІV-258, който е бил съсобствен между братя Й., И. и Д. М., той през 2001 г. е построил магазин. За построяването на магазина съсобствениците И. и Д. са учредили право на строеж на съсобственика и техен брат Й. по реда на чл. 138 З. и на него са били издадени строителните книжа. Ищецът е извършил действия за построяване на сградата със свои средства в полза на Й. М., негов тъст, при уговорката им да ползва стопанския обект. С решение по предявен от Т. иск за собственост на сградата на основание давностно владение и алтернативно иск за заплащане на стойността й, постановено по гр. д. № 517/2006 г. Пещерски РС е отхвърлен вещния иск Уважил е осъдителния иск като такъв по чл. 59 ЗЗД.
С влязло в сила решение по гр. д. № 147/2011 г. Пазарджишки ОС е отменил първоинстанционното в частта по осъдителния иск. Приел е за установено, че сградата е собственост на Й. М. като построена в съсобствен имот и на основание учредено му право на строеж. Отношенията му с ищеца са такива на водене чужда работа без пълномощие, поради което претенцията за заплащане стойността на вложените средства намира правно основание в чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Осъдил е Й. М. да заплати на Т. сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за водене на чужда работа без пълномощия ведно със законната лихва считана от 25.10.2006 г.
След влизане в сила на решението длъжникът по вземането Й. М. и съпругата му са продали на ответницата Л. С. собствения им магазина в УПИ ІV-258. Жалбоподателят твърди, че с длъжника по вземането му са имали уговорка да му предаде владението на магазина, след като М. му заплати присъдената сума. Поддържа, че с извършената продажба кредиторът целял да осуети изпълнението на уговореното, поради което сключеният договор е нищожен като сключен в противоречие на закона и добрите нрави.
При така установените факти съдът е намерил, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Ищецът не претендира свои права върху предмета на договора, който счита за нищожен. Той като, трето не участвало в договора лице, би имал интерес от обявяване нищожността му само ако това ще рефлектира в неговата правна сфера.
Разрешеният от съда процесуален въпрос за наличието на правен интерес от иска е дадено в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на закона. Допълнителен аргумент за което е и това, че след като ищецът е разполагал с изпълнителен титул за присъдената му сума, той е могъл да реализира правата си по принудителен ред, както и да обезпечи вземането си чрез предвидените за това способи.
Изводът на съда кореспондира на възприетото в задължителната практика на ВКС относно правния интерес от установителен иск за прогласяване нищожност на договор, поради което той не обуславя общата предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 528 от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 602/2012 г. на Пазарджишки ОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: