О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр. София, 06.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5015 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 2509/19.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 1803/2016 г. от ІV гр.състав на Окръжен съд – Варна.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че от съдържанието на представения договор не се установяват прехвърлени права върху недвижими имоти, част от активите на предприятието при неговата продажба. Възприето е, че констатацията на съдията по вписванията относно неизпълнението на това изискване е правилна и представлява основание за отказ от вписване. След като представеният договор по чл.15 от ТЗ не визира прехвърляне на собственост / други вещни права/ върху недвижими имоти, той не подлежи на вписване в службата по вписванията, на основание чл.16, ал. 4 ТЗ. Въззивният съд не е установил нарушение при някои специфични изисквания, като е приел, че на основание чл. 264, ал.1 ДОПК е представена декларация от прехвърлителя, че към датата на сделката няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Прието е, че декларацията е с нотариална заверка на подписа към датата на сделката, и нотариално заверен препис от 23.08.2016г., поради което е приел, че това изискване е изпълнено. Представено е удостоверение от ТР за извършено вписване, на основание чл.16 от ТЗ. От друга страна е приел, че редовността на представените документи е вторично условие, което се преценява при наличието на подлежащ на вписване акт.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Сочи се правен въпрос, относно необходимостта при договор по чл.15 ТЗ, когато се прехвърля цялото предприятие на търговеца, елемент от което е и правото на собственост и/или други вещни права върху недвижими имоти, договорът да съдържа подробно описание на имотите, с реквизитите, посочени в чл.6, ал.1, б.”в” ПВ и следва ли липсата на тази индивидуализация в договора по чл.15 ТЗ да се отрази на основателността на молбата за вписване. Сочи се касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представени са съдебни актове – определения, в които е прието, че договорът не следва да съдържа описание на недвижимите имоти, което е в противоречие с възприетото от въззивния съд в обжалваното определение.
След изменението на чл. 6, б. „в“ ПВ, обн. ДВ бр. 69/2004, когато подлежащият на вписване акт се отнася до конкретен имот, той трябва да съдържа описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Съюзите и/или се отнасят единствено до площта на имота и застроената площ на сградата, тъй като площта на имота и застроената площ на сградата не са техни индивидуализиращи белези. Съгласно чл. 6, ал. 2 ПВ разпоредбата на б. „в“ не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство и спрямо всички други актове, които нямат за предмет конкретни имоти, а съвкупности, които включват имоти: договорите за прехвърляне на търговско или занаятчийско предприятие и обща възбрана. Това разрешение на правния въпрос, поставен от касатора е дадено с определение №410/28.11.2008 г. по гр.д.№ 1899/2008 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, като отговора на така поставения правен въпрос се съдържа в отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване по цитираното определение на ВКС. Цитираното разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав.
Като е възприел обратното становище, състава на въззивния съд е постановил неправилно определение. При наличието на всички останали предпоставки за вписването, съдът неправилно е приел, че липсата на изрично посочване на недвижимите имоти в договора за продажба на предприятие представлява основание за отказ на съдията по вписванията за вписване на същия договор. На това основание и предвид изложеното по-горе относно допустимостта на касационното обжалване, същото следва да се допусне, като определението се отмени и молбата се върне на съдията по вписванията за извършване на вписването на договора за продажба на търговско предприятие.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2509/19.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 1803/2016 г. от ІV гр.състав на Окръжен съд – Варна.
ОТМЕНЯ определение № 2509/19.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 1803/2016 г. от ІV гр.състав на Окръжен съд – Варна.
Изпраща молбата за вписване на съдията по вписванията да извърши вписването.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 2.