О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 08.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2288/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./.
Образувано е по частна жалба на Х. С. И. от [населено място] срещу решение № 35 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 6/2015 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото в частта относно предявения от Х. С. И. срещу Н. Т. Г. алтернативен иск с правно основание чл.240 ЗЗД, приет за разглеждане с протоколно определение от 16.09.2014 г. по гр. д. № 47/2014 г. на Старозагорски окръжен съд.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка определя като незаконосъобразен извода на въззивния съд, че искът за връщане на предоставената в заем парична сума, предявен в условията на алтернативност спрямо първоначално предявения иск за заплащане на сумата по записа на заповед, може да бъде съединен с първоначалния иск само при условията на евентуалност. Навежда оплаквания, че въззивният съд неправилно е обосновал недопустимостта на иска със съображения, относими към основателността на иска и към съществото на правния спор.
Ответникът Н. Т. Г. от [населено място] не заявява становище по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по гр. д. № 47/2014 г. е образувано пред Старозагорски окръжен съд по искова молба на Х. С. И., с която е предявен осъдителен иск срещу Н.Т.Г. за заплащане на сумата 36 945.63 лв. /левова равностойност на 18 890 евро/, дължима на основание издаден от ответника запис на заповед от 20.10.2013 г. с падеж 30.01.2014 г.
В открито съдебно заседание на 16.09.2014 г. ищцата е поискала да се допусне изменение на първоначално предявения иск като се приеме за разглеждане „алтернативно съединен иск” с петитум, формулиран в приложена на л.51 от делото писмена молба, а именно – осъждане на ответника да заплати сумата 36 945.63 лв., представляваща „задължение, основано на уговорка в полза на трето лице /христина С. И./ по договор за заем между С. Х. М. и ответника Н. Т.Г.”. В молбата за изменение на иска са изложени нови обстоятелства, несъдържащи се в исковата молба, относно сключването на договора за заем и обезпечаването му със записа на заповед, на който е основан първоначално предявеният иск. Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.214 ГПК, с оглед на което е постановил определение за допускане на изменение на първоначално предявения иск чрез „предявяване на алтернативен иск във връзка с чл.240 ЗЗД, а именно – договор за заем между ищеца, С. Х. М. и ответника Н. Т. Г.”.
С решение № 311 от 14.10.2014 г. Старозагорски окръжен съд е осъдил Н. Т. Г. да заплати на Х. С. И. сумата 18 890 евро, представляваща задължение по записа на заповед от 20.01.2013 г., ведно със законни лихви и разноски. В съобразителната част на решението първоинстанционният съд е посочил, че поради уважаването на първоначалния иск не следва да се произнася по алтернативно предявения иск с правно основание чл.240 ЗЗД.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, Пловдивски апелативен съд е отменил решението на Старозагорски окръжен съд и е отхвърлил като неоснователен иска за заплащане на сумата по записа на заповед. С решението си въззивният съд е прекратил производството по приетия за разглеждане алтернативен иск, след като е преценил, че изменението на иска е недопустимо, тъй като твърдението за наличие на заемни правоотношения може да се разглежда само като евентуално. В подкрепа на извода за недопустимост на изменението на иска въззивният съд е изложил и съображения относно сключването на договора за заем и възможността записът на заповед, издаден за обезпечаване на заемното правоотношение, да служи като разписка за предаване на заемната сума.
Крайният извод на въззивния съд за недопустимост на производството по приетия за разглеждане „алтернативен иск” с правно основание чл.240 ЗЗД е правилен, но по съображения, различни от изложените в обжалвания съдебен акт.
Процесуалните предпоставки за изменение на иска чрез промяна в предмета на делото са уредени в разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК. Съгласно чл.214, ал.1 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът мое да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно, или да измени своето искане, без да променя основанието на иска. Изменението на иска може да бъде осъществено и под формата на промяна на размера на иска или на вида на иска – от установителен в осъдителен или обратно, което е допустимо до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Независимо от формата, в която е предприето, изменението на иска не може да има за последица цялостна промяна на предмета на делото, въведен с първоначалната искова молба. Аргументът за това разрешение се съдържа в чл.214, ал.1, изр.2 ГПК, който не допуска едновременна промяна на основанието и на отправеното до съда искане за защита, които в своята цялост индивидуализират предявения иск. По аргумент от чл.214, ал.1 ГПК ищецът не може под формата на изменение на иска да въведе като предмет на делото ново спорно правоотношение, предявявайки срещу същия ответник изцяло нов иск с основание и петитум, различни от тези на предявения с исковата молба първоначален иск. Предявяването на нов иск по почин на ищеца в хода на висящия исков процес е възможно и допустимо само в хипотезата на инцидентен установителен иск, уредена в чл.212 ГПК.
С исковата молба до Старозагорски окръжен съд частната жалбоподателка е предявила иск за парично вземане, което според твърденията в обстоятелствената част на молбата произтича от издаден от ответника запис на заповед. Формулираният петитум на исковата молба е за присъждане на претендираната сума като дължима на основание записа на заповед. В първото съдебно заседание жалбоподателката е предприела изменение на иска, изразяващо се във въвеждане на ново основание на спорното вземане – договор за заем между ответника и трето за спора лице, и е поискала търсената с първоначалния иск сума да й бъде присъдена като дължима по договора за заем. Така предприетото изменение на иска представлява по същността си предявяване на нов иск в хода на вече образуваното производство по иска за заплащане на сумата по записа на заповед, което противоречи на чл.214, ал.1 ЗЗД и е недопустимо. Независимо от условията, при които е поискано новият иск да бъде съединен за съвместно разглеждане с първоначалния, неговото предявяване в производството пред Старозагорски окръжен съд е било процесуално недопустимо и както правилно е приел въззивният съд, производството по него подлежи на прекратяване.
Като е прекратил производството по недопустимо предявения „алтернативен иск” с правно основание чл.240 ЗЗД, Пловдивски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Настоящата инстанция споделя доводите на частната жалбоподателка, че аргументите на въззивния съд относно сключването на договора за заем и възможността заемното правоотношение да се доказва със записа на заповед, са неотносими към преценката за допустимост на предявения по реда на чл.214 ГПК нов иск. Посочените аргументи обаче не опорочават правилността на обжалвания въззивен акт и не обосновават извод за основателност на частната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 6/2015 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото в частта относно предявения от Х. С. И. срещу Н. Т. Г. алтернативен иск с правно основание чл.240 ЗЗД, приет за разглеждане с протоколно определение от 16.09.2014 г. по гр. д. № 47/2014 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :