О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр. София, 08.11.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 581 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 6.03.2012 год. по гр. д. № 32/2012 год. въззивният Смолянски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение от 13.12.2011 год. по гр. д. № 97/2011 год. на Златоградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Р. Д. искове против В. Р. Ч. и Е. М. Ч. за разпределение на ползуването на поземлен имот пл. № * в кв. 11 с площ 349.52 кв. м. с построените в него две масивни жилищни сгради с площ съответно 108.01 кв. м. и 35.27 кв. м. и на поземлен имот пл. № * в кв. 11 с площ 350 кв. м., находящи се в [населено място], при подробно описаните граници на двата имота.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищцата Е. Р. Д., чрез пълномощника й адв. З. Д., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторката иска неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което разпределението на ползуването на имотите се извърши по втория вариант на заключението на вещото лице. Претендира и заплащане на направените разноски по делото.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК . Касаторката счита, че въззивният съд не се е произнесъл по предявения иск за разпределение на ползуване на недвижимите имоти, за което е следвало да обсъди данните по делото за наличие на еднородни права върху тях, както е прието в съдебната практика, обективирана в представените решения № 1032 по гр. д. № 4289/2007 год. и № 1083 по гр. д. № 3166/2007 год. на ВКС. По въпроса за съобразяването на съда със заявеното искане в производството и този за допустимостта на производството и разликата с неговата основателност, счита, че същите са от значение за точното прилагане на закона, без да се излагат съображения в този смисъл. Поставен е и въпрос за формиране на сила на пресъдено нещо по настоящето производство, отново в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете за разпределение на ползуването на описаните два имота в [населено място] са отхвърлени, въззивният съд приел, че липсват доказателства за наличие на съсобственост между страните, а установяването на такава е предпоставка за разпределение на ползуването и е в тежест на ищцата. Твърдението й, че е съсобственик по наследство на идеална част от имота е оспорено от ответниците с твърдение от тяхна страна, че същите са собственици на основание придобивна давност, поради което и е налице спор за собственост, който е преюдициален и не може да бъде решен в настоящето производство с предмет осъществяване на съдебна администрация на правоотношението между съсобствениците по повод служене с общата вещ, по отношение на която мнозинството или не е формирано, или е взело вредно за нейното управление решение.
Следователно, решаващото съображение за неоснователност на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е липсата на установена съсобственост между страните върху спорните имоти. Доводите на касаторката против този извод представляват оплаквания за неправилността му, тъй като се поддържа становище, че това обстоятелство не е подлежало на установяване с оглед характера на производството като съдебна администрация, нито е предявен иск за решаване на спора за собственост. Съдът е следвало да прецени има ли еднородни права върху вещта, обект на администриране, а не да анализира доказана ли е собствеността на имота. Произнасянето по така поставения въпрос не е в противоречие с представената съдебна практика, в която същият не е бил предмет на обсъждане, тъй като и в нея, както и в обжалваното решение, е прието, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не се решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползуване на общата вещ, определящо го като съдебна администрация. Поради това и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсват каквито и да било съображения за значението на поставените процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Изложените доводи представляват оплаквания за неправилност на извода на съда за неоснователност на предявения иск, вместо евентуално такъв за недопустимостта му, респ. несъобразяване на съдебния акт със заявеното искане, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Формалното позоваване на основание за допускане на касационно обжалване не може да обоснове наличието му, поради което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 33 от 6.03.2012 год. по гр. д. № 32/2012 год. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от Е. Р. Д., чрез адв. З. Д., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: