О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр.София, 06,07, 2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №213/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Л. Б. Г. с фирма “ А. –Вн Л. Г. ” със седалище в гр. В., чрез адв. Д обжалва решение №208/3.11.2009г., постановено по в.гр. дело № 453/2009г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №737/28.05.2009г. по гр.дело № 29/2004г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на касатора срещу “А” Е. – Варна за заплащане на неустойка в размер на 15 000лв. по предварителен договор от 30.01.2002г. за неизпълнение от ответника на поето задължение да сключи окончателен договор за продажба.
Ответникът “А” Е. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване, респ. по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Решението, обаче, не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения:
В приложението си към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване касаторът с чл.280, ал.1, т.3 ГПК и въпросът: неизпълнението на задължението на ответника да снабди ищеца с нот.акт за собственост, поражда отговорност за договорна неустойка и към кой момент съдът е следвало да преценява факта на неизпълнението. Според касатора това е към момента на подаване на исковата молба. Действително, с обжалваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с правото на изправния кредитор да претендира договорна неустойка от неизправния длъжник по чл.92, ал.1 ЗЗД и към кой момент трябва да налице тази изправност. Независимо от наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не е налице допълнителното условие по т. 3 на същата разпоредба – посоченият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване на съдебната практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая касаторът не само не е изложил аргументи за приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но по приложението на с чл.92, ал. 1 ЗЗД и чл.188, ал.3 ГПК отм. има обилна съдебна практика. Неустойката служи да обезпечи изпълнението на договора и цели да обезщети изправния кредитор от неизпълнение на договора от длъжника, без да е необходимо да се доказва размерът на вредата. Чл.188, ал.3 ГПК отм. е норма задължаваща съда да вземе предвид всички настъпили след предявяването на иска факти от значение за спорното право. В случая, преценката на решаващия съд за неоснователност на иска за неустойка, е в резултат на конкретната правораздавателна дейност и на отчитане на фактите към момента на предявяване на иска, на настъпилите в хода на процеса нови факти, както и с характера на уговорената неустойка. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че с неизпълнение на определеното с решението на съда по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД задължение, да се плати разликата в цената, ищецът от изправна се е поставил в положение на неизправна страна. Компенсаторният характер на неустойката е изведен от чл.7 на договора, в който неустойката е уговорена за неизпълнение на договорно задължение, а не за забава.
В заключение, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, затова съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 208 от 3.11.2009г. постановено по в.гр.дело №453/2009г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
–