ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 564
София, 13,10,2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 483 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 489/31.10.2008 г. по т.д. № 767/2008 г. на Пловдивски АС се оставя в сила решение от 24.03.2008 г. по т.д. № 40/2008 г. на С. ОС, с което на основание чл.630,ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността и открито производство по несъстоятелност на ПФК Б. АД-Ст. Загора.
Против решението са подадени две касационни жалби-от присъединен кредитор П. АД Д. и от несъстоятелния длъжник ПФК Б. АД.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени в срок.
І. След изпълнение на даваните му указания, П. АД- Д. в молби, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, е посочило следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които били налице и трите предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК: 1. Компетентността на ПАС да разгледа делото., 2.частието на страни в производството., 3. Отказа на първоинстанционния съд да назначи експертиза., 4. Необсъждане на доводи и доказателства по делото. Представено е решение № 661/31.10.2008 г. по т.д № 284/2008 г. на ВКС-ІІ т.о., с което се отменя и връща, поради което не е влязло в сила.
Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания въззивен акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Релевираната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице само, ако материалноправният или процесуалноправен въпрос би се оказал решен в противоречие със съдебната практика на ВКС. В случая не е посочена такава практика, израз на казуално или нормативно тълкуване.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
Независимо от горното, по отношение компетентността на Пловдивски АС и участието на страни в производството, следва да се имат предвид разпоредбите на чл.613а,ал.1 и 2 ТЗ, след изм. ДВ бр.38/2006 г. и бр.59/2007 г.
ІІ. След изрично дадените му указания, ПФК Б. А. представя изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК в което се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси за които са налице и трите предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК, а именно: при производството пред първата и втората инстанция били допуснати съществени процесуални нарушения, след което се възпроизвежда отново съдържанието на касационната жалба.
Изложените доводи за недопустимост и неправилност на решението биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.2 и 3 ГПК, но не обосновават приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Освен това предмет на касационно обжалване е въззивното решение, но не и първоинстанционното.
При базисната констатация за липса на надлежно формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и липса на доказателства за това, не може да се аргументира допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
ІІІ. По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 489/31.10.2008 г. по т.д. № 767/2008 г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: