О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 11.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.03.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1887/14 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма]/ в ликвидация/, гр. Г. Д. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 120 от 19.01.2015 г., по т.д.№ 3195/2012 г., с което е потвърдено решение № 10 от 17.07.2008 г., по т.д.№ 1410/2005 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение за отхвърляне на предявения от настоящия касатор, като ответник, срещу АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ,/с правоприемник НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ,/ иск по чл.87, ал.3 З./ отм./ за признаване на установено, че ищцовото търговско дружество не дължи сумата 1 969 366.52 лв. и 17 736.44 щатски долара – изискуемо вземане на Държавата по акт за установяване на частно държавно вземане № 26 от 19 10.2005 г., издаден от изпълнителния директор на ответното ЮЛ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на възприетото разрешение в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 191 от 28.08.2012 г., по т.д.№ 1140/05.08.2016 на второ търговско отделение на ВКС, обусловило отмяна на предходното решение на въззивния съд № 1140/ 05.08.2009 год., по гр.д.№ 2518/2008 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с конкретни указания по приложението на закона, жалбоподателят оспорва процесуалната законосъобразност на извода на Софийски апелативен съд, че позоваването на изтекла погасителна давност не е допустимо във всяка положение на делото, поради което когато ищецът твърди несъществуване на задължението, вкл. и поради изтекла погасителна давност трябва да заяви всяко от отделните самостоятелни основани, за несъществуване на дълга, каквото е и погасяването му по давност, в посочения в закона срок , т.е. до 14 дни от връчване на акта за частно държавно вземане. Счита, че горепосоченото отменително решение на състав на ВКС,ТК е задължително за въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, съобразно процесуалното правило на чл.294, ал. 1, изр. второ ГПК и разясненията в т.2 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за включващите се в задължителната практика съдебни актове.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право, които доуточнени и обобщени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и, разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в същността си се свеждат до: приложението на чл.294, ал.1 ГПК и правомощията на въззивния съд в производството при новото разглеждане на делото, след отмяна на първоначално постановеното въззивно решение по спора и за обвързващата сила на дадените от ВКС с отменителното му решение указания по приложението на материалния и процесуален закон, респ. на отговора на разрешения по реда на чл.290 и сл. ГПК конкретен правен въпрос, който е обусловил и необходимостта от ново разглеждане на делото, за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи, при оспорването им от страната и за правното значение на извършено от длъжника осчетоводяване на конкретно задължение.
Като израз на визираното противоречие по първия от поставените въпроси са цитирани и приложени решения по чл.290 и сл. ГПК на ВКС: № 193 от 04.07.2011 г., по гр.д.№ 1649/2009 г. на ІV г.о.; № 80 от 08. 05. 2012 г., по гр.д.№ 1315/2010 г. на ІV г.о.; № 115 от 30.04.2013 г., по т. д. № 805/2011 г. на ІІ т.о.; № 164 от 01.07.2013 г., по гр.д.№ 1238/2012 г. на ІІІ . о., № 18 от 22.07.2014 г., по т.д.№ 25/2013 г. на ІІ т.о. и определения № 133 от 29.01.2010 г., по гр.д.№ 1649/2009 г. на ІV г.о. и определение № 387/11.03.2011 г., по гр.д.№ 1315/2009 г. на ІV г.о.. За илюстрация на поддържаното селективно основание по отношение на следващите правни въпроси са посочени решения на ВКС по: т.д.№ 363/2003г., т.д.№ 35/2004 г., т.д.№ 14/2005 г., т.д.№634/2006 г. и ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, като е налице и позоваване на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, [населено място]/ правоприемник на АДВ по силата на§ 38, ал.1 ПЗР на З./ е възразил по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни правни съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, а алтернативно и за неоснователност на въведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Производството по делото е образувано по предявени от касатора обективно съединени искове по чл.87, ал.3 З./ отм./ за признаване на установено по отношение на АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ, че недължи сумите 1 969 366.55 лв. и 17 736.44 щ.д.- изискуемо вземане на Държавата, установено с акт за установяване на частно държавно вземане № 26 от 19.10.2005 г. и по чл.26 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор от 10.01.1995 г. за уреждане задълженията към държавата по З.. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените установителни искове, като недоказани. С решение № 1140/05.08.2009 г., по гр. д.№ 2518/2008 г. Софийски апелативен съд, уважавайки наведения за първи път във въззивното производство довод на ищеца за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане, изискуемостта на което е счел за настъпила шест месеца след датата на сключване на договора по чл.12 от З. – на 10.07.1995 г. е отменил първоинстанционния отхвърлителен съдебен акт. Признал е за установено, че ищцовото търговско дружество/ в ликвидация/, не дължи на Държавата сумите предмет на горепосочения акт за установяване на частно държавно вземане, произтичащо от преоформено по З. негово несъбираемо задължение от необслужван валутен инвестиционен кредит, предоставен на праводателя му завод „А. У.” през 1985 г., по силата на кредитен договор между Б. „М.” и Д. ”Р.”, в чиято система е бил включен последният. Въззивното решение на Софийски апелативен съд е отменено с решение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 191 от 28.08.2012 г., по т.д.№ 460/2010 г., като на осн. чл.293, ал.3 ГПК делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението на касационната инстанция е даден положителен отговор на процесуалноправния въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол – дали в производството по иск, основан на чл.87, ал.3 З./ отм./ е допустимо позоваване от страна на ищеца на изтекла погасителна давност, направено за първи път във въззивното производство и извън определения от закона срок. Със съдебния акт на ВКС е разрешен и поставения от касатора материалноправен въпрос за изискуемостта и началото на давностния срок в хипотезата на преоформено по З. разсрочено задължение на длъжника. С оглед възприетите разрешения с отменителното си решение касационната инстанция е дала изрични указания на Софийски апелативен съд при новото разглеждане на делото да изясни размера и момента на изискуемост на процесното вземане, при съобразяване постигнатите между страните уговорки за разсрочено плащане и последвалото ги изменение на приетия с договора по чл.12 от З. погасителен план.
Игнорирайки възприетото от състава на ВКС,ТК разрешение на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че погасителната давност представлява самостоятелно основание за несъществуване на дълга, поради което, при ограничения със срок установителен иск по чл.87, ал.3 З./ отм./ е отрекъл да е допустимо позоваването на изтекла погасителна давност от страна на ищеца във всяко положение на делото. Въз основа на изразеното разбиране е оставил без разглеждане наведеното с въззивната жалба на ищцовото търговско дружество възражение за недължимост на процесните суми, поради за изтекла погасителна давност, както и събраните във вр. с него доказателства.
Съобразени решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че първият от поставените въпроси на процесуалното право попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за достъп до касация е доказана.
Основателно по отношение на същия е и поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид цитираната в тази вр. съдебна практика, формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК , както и служебно известната на настоящия съдебен състав такава, обективирана в решения на ВКС: № 750 от 04.11.2010 г., по гр.д.№ 1794/2009г. на І г.о. и № 217 от 03.07.2012 г., по гр.д.№ 579/2011 г. на ІV г.о.. Що се касае до останалите правни въпроси, те нямат самостоятелно обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което не обосновават общото основание за касация. Отделен в тази вр. е въпросът, че с оглед разрешението им, възприето от въззивната инстанция, недоказани по отношение на тях са и поддържаните селективни основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Според разпоредбата на чл.87,ал.3 З./ отм./ в случая държавна такса не се дължи предварително, а същата се присъжда в полза на бюджета, с оглед изхода на делото, което изключва и даването на указания на касатора за внасяне на допълнителна държавна такса за касационното производство.
Мотивиран от горното и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК, състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 120 от 19.01.2015 г., по т.д.№ 3195/2012 г., по описа на с.с.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: