О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565/13.11.2017г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1993/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 предл.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. И. И. срещу определение №87/02.05.2017г.,постановено по в.ч.т.д.№127/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу протоколно определение от 14.12.2016г., постановено по т.д.н.№52/16г. по описа на Ловешки окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата му по чл.629 ал.4 от ТЗ за присъединяването му като кредитор в производството по несъстоятелност на [фирма].
Изложени са аргументи за неправилност на крайния извод на ВТАС и за обжалваемост на определението на ЛОС, с позоваване на практика на ВКС,приемаща,че определенията,с които се отхвърля молбата за присъединяване на кредитор в производство по несъстоятелност са преграждащи и поради това на основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК – обжалваеми.
Страните по исковата молба – ответници по частната жалба [фирма] и [фирма] не са изразили становище по нейната основателност.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,съгласно чл.274 ал.2 предл.1 вр. чл.274 ал.1 ГПК ,поради което я приема за допустима.
По същество на повдигнатия с нея спор настоящият състав на Първо търговско отделение на ТК на ВКС намира,че са налице основания за уважаването й.
За да приеме частната жалба за недопустима,ВТАС се е обосновал с разпоредбата на чл.613а ал.1 ТЗ,в която определението,с което се отказва присъединяване на кредитор в производството по несъстоятелност срещу негов длъжник, не е предвидено изрично като обжалваемо.Развил е съображения,че това определение не попада и в обхвата на разпоредбата на чл.613а ал.3 ТЗ,доколкото не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, нито обжалваемостта му е предвидена изрично в закона,съгласно чл.274 ал.1 т.2 ГПК..Отчитайки противоречивата практика на ВКС в подобни на този казус,апелативният съд е споделил практиката на съставите,приемащи,че отказът да се допусне присъединяване на кредитор не препятства развитието на образуваното по молбата на първоначалния кредитор производство по несъстоятелност,а поискалият да бъде присъединен в това производство кредитор може да се ползва от последиците на решението по чл.630 ТЗ или да подаде самостоятелна молба по чл.625 ТЗ. От това съдът е заключил,че определението на ЛОС не подлежи на инстанционен контрол.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение не споделя изложените от апелативния съд съображения за липса на преграждащ ефект на отказа на съда да присъедини жалбоподателя /молител по чл.629 ал.4 ТЗ/ в производството по несъстоятелност,образувано по молба на друг кредитор. Преграждащият характер на определението следва да се преценява не по отношение на вече образуваното производство,а с оглед отричането от съда по несъстоятелността на правата на конкретния кредитор,които разпоредбата на чл.629 ал.4 ТЗ му предоставя – да участва във вече образувано производство срещу неговия длъжник,като съдейства за установяването на обективното му финансово състояние; претендира различна от твърдяната от останалите кредитори началната дата на неплатежоспособност /свръхзадълженост и участва активно за ангажиране на съответни доказателства за това; ползва се от по –ранната дата на предявяване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност с оглед последващи искове за попълване масата на несъстоятелността по чл.646 и чл.647 ТЗ /от което не би могъл да се възползва ако вследствие неприемането на молбата му по чл.629 ал.4 ТЗ му се налага да заведе по-късно самостоятелно производство,а молбата на другия кредитор бъде междувременно отхвърлена поради липса на материално-правна легитимация/.Ето защо възможността молителят да води отделно самостоятелно производство по чл.625 ТЗ не би могла да обоснове непреграждащ ефект на определението на съда по несъстоятелността по чл.629 ал.4 ТЗ,с което се отказва конституирането на молителя във вече образуваното производство.
Определението на ЛОС е обжалваемо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК и поради това ВТАС е дължал произнасяне по същество.
Предвид изложеното,постановеното от него определение,с което частната жалба на Ц. И. И. е оставена без разглеждане, следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за произнасяне по същество на наведените в нея доводи.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №87/02.05.2017г.,постановено по в.ч.т.д.№127/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия състав на апелативния съд за произнасяне по същество по частна жалба вх.№8837/23.12.2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.