c
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 14.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5817 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. В. срещу въззивно решение № 136 от 08.07.2013 г. по възз. гр.д. № 64 /2013 г. на Видинския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 499 от 12.11.2012 г. по гр.д. № 322 /2012 г. на Видинския районен съд, с което е допусната делба на парцел с построената в него двуетажна жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, индивидуализирани в решение, находящи се в [населено място], [община], между В. Н. В. и Н. В. Н. при квоти 1 /4 и 3 /4 ид.ч. от имота и с което В. В. е осъдена да заплаща на Н. Н. на основание чл.344,ал.2 ГПК 30 лева месечно за ползването на имота до окончателно извършване на делбата.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Н. В. Н. в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съсобствеността между страните по отношение на процесния имот и дяловете им в него са установени с влязло в сила решение № 36 по гр.д. № 1675 /2010 г. на Видинския районен съд (решението и цялото дело, по което е постановено, са приложени към настоящото дело), решението е постановено по искове за собственост между същите страни и за същия имот. В. съд е изложил мотиви и за правилността на извода на първоинстанционния съд по чл.344,ал.2 ГПК
В приложено към въззивната жалба изложение на основанията за допускане на касационно ожалване жалбоподателят извежда материалноправния въпрос: дали когато имот е закупен на името и със средства на единия от партньорите преди сключването на брака им, но по време на фактическото съжителство, тече придобивна давност по отношение на партньора, който живее в имота с другия, който е купил имота, за който твърди, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.т.1,2 и 3 ГПК, без да излага обосновка за никоя от трите предпоставки.
Видно от изложението на мотивите на въззивния съд въпросът не е обуславящ, защото въззивният съд е приел, че въпросите за наличието на съсобственост между страните по делото и за делбените им части е разрешен със сила на пресъдено нещо, която обвързва него и страните, поради което не е излагал други мотиви.
На основание чл.64,ал.1 ГПК не следва да бъде обсъждано подаденото на 20.08.2013 г. по пощата (видно от пощенско клеймо) след изтичане на едномесечния срок по чл.283 ГПК за касационно обжалване в края на деня 19.08.2013 г.- понеделник, присъствен ден (въззивното решение е съобщено на В. Н. В. на 17.07.2013 г.), допълнително изложение на основанията за допускане на касационно ожалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещната страна не е поискала присъждането на разноски, нито е представила списък на разноските, които е направила, поради което разноски не следва да се присъждат.
Поради изложеното настоящият състав на І г.о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 136 от 08.07.2013 г. по възз. гр.д. № 64 /2013 г. на Видинския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.