3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 15.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4393/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от Н. Т. П. от [населено място] чрез адвокат В. С., срещу определение № 1438 от 15.05.2014 г. по ч. гр. д. № 610/2014 г. на Варненския окръжен съд. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, а като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Ищецът Н. Т. П. е предявил срещу М. М. П., С. М. П. и М. Б. П. иск за установяване по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК на престъпно обстоятелство, като се приеме за установено, че на 04.12.1997 г. в [населено място] М. В. – наследодателка на първите две ответници, е въвела в заблуждение нотариуса при Варненския районен съд, изповядал н. а. № 40/1997 г., при и по повод изпълнение на неговите служебни задължения, относно притежаваните от нея идеални части от недвижим имот, чрез което неправомерно е облагодетелствала надарения М. П. – третия ответник, и същевременно е увредила ищеца, който имуществено е ощетен с посочените в исковата молба идеални части от имота.
С определение № 1065 от 21.01.2014 г. по гр. д. № 17991/2013 г. на Варненския районен съд производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Първоинстанционният съд приел, че въпреки депозираните две уточнения, ищецът не е отстранил нередовностите, констатирани с определение № 59696/11.12.2013 г., за което е бил редовно уведомен, поради което исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК.
С обжалваното определение е прието, че макар ищецът да е направил своите уточнения, това не променя крайния извод на въззивната инстанция за недопустимост на предявения иска и първоинстанционният съдебен акт е потвърден като краен резултат. В. съд изложил съображения, че в конкретния случай установителният иск по чл. 124, ал. 5 ГПК е лишен от правен интерес по причина, че самостоятелното му предявяване извън гражданско производство с предмет гражданскоправните последици от твърдяното престъпление, се явява самоцелно. Ищецът не сочи кое е субективното му гражданско право, което е накърнено и се нуждае от защита чрез разрешаване на гражданскоправен спор, в рамките на който може и инцидентно да се установи наличието на престъпно обстоятелство. От изложеното в исковата молба очевидно накърненото право е вещно право на ищеца върху посочените идеални части от недвижимия имот, на които той претендира да е собственик и за чиято защита разполага с други, по-ефективни способи – положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
В изложението по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че разглеждането по същество на частната касационна жалба срещу въззивното определение е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото с посочения правораздавателен акт в съдебната практика се препотвърждава и узаконява процесуалната възможност първоинстанционните съдилища да изтъкват неточности и нередности, без да дават конкретни указания, и мълчаливо, но категорично да отказват произнасяне по своевременни искания на ищеца за разяснения в какво се изразяват констатираните в петитума пороци, за издаване на съдебни удостоверения за събиране на доказателства по твърдяни в исковата молба обстоятелства, да отказват посочване на конкретните нередовности, които са останали неотстранени след своевременното представяне на нови допълнения и уточнения към исковата молба; второинстанционните съдилища да извършват подмяна в предмета на спора, повдигнат с частната жалба срещу прекратителното определение, след като жалбоподателят поддържа, че е налице противоправно мълчаливо препятствие за процеса чрез бездействие от страна на районния съд, описано по-горе, а въззивната инстанция да добавя към доводите на предходната за прекратяване на делото свои доводи, които долната инстанция не излага и не поддържа, без ни най-малко да подлага на обсъждане доводите на частния жалбоподател. Счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото касационната инстанция да се произнесе по въпроса: подлежи ли на емпирична проверка и доказване твърдението за обективност и безпристрастност на съдийското становище или тези негови характеристики трябва да бъдат аксиоматично приемани за налични, при абсолютна недопустимост на каквито и да било познавателни средства за проверка на неговата достоверност.
Съгласно задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо и в производствата по чл. 274, ал. 3 ГПК, рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда в обжалвания съдебен акт.
Поставените от жалбоподателя в първата част на изложението въпроси не са от значение за спора, защото не са обусловили решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на производството. Съдът се е произнесъл по друг правен въпрос от значение за спора, а именно за наличието на правен интерес при предявен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството и е приел, че ако твърдяното престъпно обстоятелство е от значение за гражданско правоотношение между страните във връзка с притежавани права на собственост върху един недвижим имот, то установяването му може да стане в рамките на съответното гражданско производство по защита правото на собственост на ищеца. Този въпрос не е поставен в изложението чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и касационната жалба не може да бъде допусната за разглеждане по същество.
Вторият поставен въпрос не е правен въпрос съобразно приетото в посоченото ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1438 от 15.05.2014 г. по ч. гр. д. № 610/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: