6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
[населено място], 15.11.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1720/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №945/24.04.2017г. по в.т.д.№3990/16г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №984/03.06.16г. по т.д.№2446/2015г. на Софийски градски съд,в частта,с която е уважен предявеният от [фирма] главен иск за плащане на сумата 66 349,88 лв., представляваща получена от електроразпределителното дружество на отпаднало основание временна цена за достъп до електроразпределителната му мрежа през периода 30.09.2012г. – 30.06.2013г. , ведно със законната лихва, лихва за забава в размер на 4296,89 лв.,начислена за периода 01.05.14г.-26.01.15г. и разноски.
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение /като произнесено при недопустимост на иска,изведена от наличието на договорно правоотношение между страните/,необоснованост и неправилност,поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон.
Ответникът [фирма] не е взел становище.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да уважи предявените от ищеца [фирма] искове,които са квалифицирани с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД в посочените размери първоинстанционният съд,след анализ на фактическите отношения между страните и уреждащата ги нормативна база в областта на енергетиката, е приел,че въпреки наличието на договорно правоотношение между страните, уреждащо условията за достъп на ищеца,като производител на електроенергия от възобновяеми източници, до разпределителната мрежа на ответното дружество,не съществува правна възможност за свободно договаряне на цените за услугата „достъп“ при пазарни условия,което е изключително правомощие на регулаторния колективен административен орган – ДКЕВР.Посочил е,че след като определената от последния цена за достъп става част от същественото съдържание на договорното правоотношение,последващата отмяна на решението,с което тя е определена, води до отпадане на основанието за плащането й.Доколкото това решение не представлява подзаконов нормативен акт по аргумент от разпоредбата на чл.195 ал.1 АПК, отмяната има обратно действие във времето,поради което следва да се счита,че временни цени за достъп не са били определяни,а плащането,извършено от ищеца през исковия период – лишено от основание и поради това подлежащо на връщане.
За да потвърди така постановеното решение на СГС, САС е приел за изяснена в производството пред първата инстанция фактическата обстановка по спора,споделяйки мотивите й и препращайки към тях,съобразно дадената му с разпоредбата на чл.272 ГПК процесуална възможност. По възраженията на [фирма],изложени във въззивната му жалба, САС се е позовал на съществуваща към момента на постановяването на решението му задължителна съдебна практика на ВКС , приемаща , че влезлият в сила съдебен акт за отмяната на индивидуален административен акт, какъвто е решение №Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР, има обратно действие и заличава последиците от решението на регулаторния орган. Посочил е,че след като цените за достъп до електроразпределителната мрежа по силата на законови разпоредби,а и на изричната уговорка в договора между страните,се определят от ДКЕВР, правното действие на издадения от него административен акт обуславя и правното действие на клаузата за цената.Поради това с отмяната на същия отпада и основанието за начисляване на цена за достъп.Възражението на въззивника за неравновесие в престациите съдът е намерил за неуместно и некореспондиращо с водещия мотив за приложение на предпоставките на неоснователното обогатяване с оглед действието на отмяната на административния акт.
Така постановеното решение на САС съставът на ВКС намира за валидно и допустимо,предвид факта,че съдът се е произнесъл по иска,с който е бил надлежно сезиран с исковата молба – за връщане на даденото на отпаднало основание,поради отмяната на административния акт,въз основа на който е определена първоначално цената на договора. Доколкото искът не е основан на неизпълнено договорно задължение, обстоятелствата, свързани с наличие на договорна връзка между страните имат отношение към основателността на иска,която се преценява с решението по същество.
В обосновката на искането си решението да бъде допуснато до касационно обжалване в приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът [фирма] твърди,че с него въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за изхода на делото: 1.Договорната отговорност по чл.79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД при наличието на валиден договор за спорното задължение и допустим ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза? ; 2. Кое е основанието за разместване на имуществени блага – отменения от съда административен акт или предвидения в закона юридически факт по чл.84 ал.2 от ЗЕ /договор за достъп,въз основа на който разпределителното дружество е предоставило на производителя достъп до електро-разпределителната мрежа / измерване,отчитане, диспечиране, студен резерв и допълнителни услуги/?; 3.Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД по действащ договор за услуга между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни – доброволно плащане и оказване на услугата и допустимо ли е приравняването на основанието за сключване на договор с решение на регулаторен орган?; 4.Възможно ли е задължение за заплащане по договор за достъп до електроразпределителната мрежа да има и друг недоговорен източник – „смесен фактически състав“,включващ частно-правен елемент- договорите между страните и административно-правен- решението на ДКЕВР за временни цени за достъп?; 5.Представлява ли предварителното изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт, юридически факт,който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?; 6.1.Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа за производители, различни от определените такива от ДКЕВР?; 6.2 Императивни ли са нормите на чл.30 ал.1 и ал.2, чл.31 т.2 и т.8, чл.32 ал.1 и ал.2 от ЗЕ?; 6.3 Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл.36а от ЗЕ?; 7.1.Има ли пряко действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне размер на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него?; 7.2 Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?; 8.След като услугата достъп до разпределителната мрежа е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула,чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът в случай,че ищецът иска връщане на платеното?; 9.1.Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи въз основа на недоказани с допустими процесуални способи факти? и 9.2.Следва ли ищецът да докаже,че отмяната на общия административен акт от съда поражда права по отношение на него?.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че не са обосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Формулираните в т.т.1,2,4,5,6.1,6.2,6.3 и 7.2 въпроси нямат характер на правни такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не кореспондират с решаващи изводи на въззивния съд.В решението на САС,кореспондиращо с изводите на СГС, не е прието паралелно съществуване и на договорна отговорност,и на отговорност за неоснователно обогатяване , а е посочено,че при наличие на законова регламентация относно възнаграждението за услугата „достъп“, определяемо като размер по силата на индивидуален административен акт, за страните липсва правна възможност свободно да заместят липсващия такъв,като договорят цена в пазарни условия.Съдът не е извел релевантни за спора мотиви във връзка с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението на ДКЕВР; не е коментирал характера на цените,посочени в разпоредбата на чл.36а от ЗЕ /която и не е относима,тъй като касае изменение на вече утвърдени цени и обвързва същите отново с акт на утвърждаване от регулаторния орган/, а доводи за допуснато процесуално нарушение с липса на произнасяне по съответни оплаквания във въззивната жалба не са наведени. Решаващите в случая мотиви са свързани с обосновка на специфичния характер на възникналото правоотношение,в което съгласието по съществения елемент – цената на услугата е заместен от волеизявление на регулаторен орган,чиято отмяна по съдебен ред влече с обратна сила отпадане на този съществен елемент,а оттам и отпадане на основанието за плащане.Поради това пряко относими към мотивите на САС са единствено въпросите,формулирани под т.3 и т.7.1 от изложението. Третият въпрос касаторът свързва с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – наличие на противоречиво разрешаване от съдилищата,цитирайки съдебна практика на влезли в сила решения на Варненски окръжен съд. Към настоящия момент вече е налице единна и непротиворечива задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК – № 7/26.01.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на ІІ т. о., № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на ІІ т. о., № 75/16.08.2016 г. по т. д. № 206/2015 г., № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на І т. о., № 137/05.10.2016 г. по т. д. № 2327/2015 г. на ІІ т. о., № 138/05.10.2016 г. по т. д. № 2355/2015 г. на ІІ т. о., № 164/04.10.2016 г. по т. д. № 160/2015 г. на І т. о., №238/20.01.17г. по т.д.№3050/15г. на І т.о. , №235/19.01.2017г. по т.д.№3120/15г. на ІІ т.о., №209/20.01.2017г. по т.д.№2544/15г. на І т.о. , №238/17.01.2017г. по т.д.№2439/15г. на ІІ т. о., №213/13.01.2017г. по т.д.№3398/15г. на І т.о., №220/23.01.2017г. по т.д.№3486/15г. на І т.о., №11/10.02.2017г. по т.д.№103/16г. на І т.о., №224/21.02.2017г. по т.д.№2654/15г. на ІІ т. о., №229/20.02.17г. по т.д.№3111/15г. на І т.о. и други, с които се приема, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС ,с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп,последното – представляващо индивидуален административен акт, има обратно действие, при което с отмяната на решението на регулаторния орган отпада с обратна сила от датата на издаването му и основанието за заплащане на определената с него цена за достъп, независимо от това, дали страните са сключили писмени договори за достъп.При наличието на такава,с която е съобразено решението на САС, допълнителният критерий на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК е неприложим.Същото касае и въпрос 7.1 , релевиран с хипотезите на т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК /последната също неприложима при наличието на първата/. Въпросът под т. 8 е основан на констатация /за себестойност на предоставената услуга,по-голяма от нула/, каквато съдът не е правил,а и която пряко е в противоречие с възприетото с решението на административния съд,което именно е послужило за отмяна на решението на ДКЕВР за установяване на временни цени за достъп.Въпросите под точки 9.1 и 9.2 са от процесуален характер и са свързани с твърдението в касационната жалба за неустановеност на факта,че отмяната на Решение №Ц-33/12г. на ДКЕВР е относима спрямо ищеца с оглед инсталираната в неговата фотоволтаична централа мощност. Възражение за неотносимост на отмененото решение на регулаторния орган към правоотношението между страните касаторът не е направил в законоустановените преклузивни срокове,следователно такъв въпрос не е въвеждан в предмета на спора.Въвеждането му за първи път с касационната жалба е недопустимо и поради това свързаните с него въпроси не могат да обосноват извод за осъществен общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК.
По тези съображения решението на САС в обжалваната от касатора [фирма] част не следва да се допуска до касационен контрол.
С допълнителна молба,депозирана след подаването на касационната жалба, [фирма] е поискал спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 и сл.ГПК до Съда на Европейските общности по поставени въпроси, имащи отношение към разрешаването на спора. Доколкото с настоящото определение касационната инстанция не навлиза в разглеждане по същество на повдигнатия пред съдилищата спор между страните,което да обуславя необходимостта от провеждането на процедура по чл.628 – чл.632 ГПК, това искане следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран , Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №945/24.04.2017г. по в.т.д.№3990/ 16г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма],направено в молба вх.№12435/13.07.17г. за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 и сл.ГПК до Съда на Европейските общности по поставени въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.