Определение №565 от 19.11.2018 по гр. дело №1902/1902 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№565

гр. София, 19.11.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1902 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №2525 от 04.12.2017г. по гр.д. № 2028/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 875 от 10.02.2017г. по гр.д.№ 448/2016г. на Софийски градски съд, І-19 състав за отхвърляне на предявения от П. В. А. против Столична община иск за установяване, че общината не е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1894.555 по КККР на [населено място], с площ 1369 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана.
Касационната жалба е подадена от ищеца П. В. А. чрез пълномощника адв.И.. Решението се обжалва с доводи, че е неправилно, тъй като съдът не е съобразил изложените доводи за неправилност на решението на СГС и приложената практика за процедурата, по която се установява безстопанственост на имот. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл.2, ал.1, т.5 ЗОбС, разясняваща понятието „безстопанственост” на недвижимите имоти.
Ответникът Столична община не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост. Ищецът П. В. А. твърди, че е придобил чрез давностно владение в периода 2004-2014г. поземлен имот в [населено място], Район В., с площ 1369 кв.м., като го владее и ползва като паркинг на камиони и друга подвижна техника. През 2015г. решил да се снабди с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка и установил, че на 24.09.2015г. е съставен акт за частна общинска собственост. Поради това е предявил иска за отричане правото на собственост на ответника.
В представения акт за общинска собственост като правно основание за собствеността е посочена разпоредбата на чл.2, ал.1, т.7 ЗОбС, касаеща имоти, придобити чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Приетата техническа експертиза установява следното относно регулационния статут на имота: в кадастралния план на местността изработен преди 1956г., на мястото, където сега попада основната част от процесния имот, е нанесен имот с пл. № 1а в кв.60, като в разписния лист няма запис за собственик; въз основа на този кадастрален план е изработен регулационен план, одобрен 1977г., според който имотът и съседните му попадат в обхвата на парцел ХVІІІ-за районен парк, младежки клуб, ресторант и ТП в кв.58; в следващия неодобрен кадастрален план от 1978г., непрекъснато актуализиран, имоти 1, 1а и 2 не са заснети и нанесени, тъй като не са съществували в реални граници, но по местоположение попадат в имот с пл. № 80 с площ 17 550кв.м.; по разписния списък срещу този имот е посочено „оранжерии”; следващият кадастрален и регулационен план е одобрен през 1999г. и имотът е без планоснимачен номер, като попада в отреждане за УПИ V-СО в кв.1. Вещото лице сочи, че вследствие на извършвани проверки по поддържане на архивния кадастрален план и преди изработването на кадастралната карта през 2002г. процесният имот е оформен като затворен контур и е получил пл. № 555 в кад.л. 490, като в разписния лист има запис „затворен контур”, без име на собственик. В устните си обяснения експертът изяснява, че в периода 1956-2002г. имотът не е съществувал като обособен имот и няма данни за собственика му.
При тези обстоятелства въззивният съд е приел на първо място, че е в тежест на ответника по иска е да установи, че към момента на първия кадастрален или регулационен план имотът е бил безстопанствен, т.е. че никой правен субект не е бил носител на правото на собственост; съответно, ищецът, ако твърди, следва да установи, че някой правен субект е упражнявал фактическа власт до момента, в който държавата или общината биха придобили правото на собственост на основание чл.6 ЗС /първоначална редакция/, респ. чл.2, ал.1, т.5 ЗОбС /първоначална редакция ДВ бр. 44/1996г./.
Съдът е приел за безспорно между страните и за установено от свидетелските показания, че ищецът осъществява фактическа власт върху имота в продължение на 20 години, ползва го като паркинг за камиони, поставил е фургон и денонощна охрана.
Същевременно е приел, че преди и след 1956г. за имота няма данни да е бил собственост на определен правен субект; за него няма предявени реституционни претенции, каквито са реализирани за съседния имот пл. № 523, поради което държавата е станала собственик на основание чл.6 ЗС /в първоначалната му редакция/. А по силата на §7, ал.1, т.3 и 6 ЗМСМА в собственост на общините преминават незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.5 ЗОбС/първоначална редакция/ общинска собственост са недвижимите имоти, чийто собственик не може да бъде установен.
При тази уредба според съда се явява ирелевантно за приложението на конкретния придобивен способ /чл.6 ЗС/ осъществяваното от ищеца владение едва от 2004г. /както сочи той в исковата молба/ или от 1994г. /както твърдят свидетелите/. Към този момент имотът вече е бил държавна, респ. общинска собственост и владението на ищеца не може да произведе правен ефект предвид разпоредбата на §1, ал.1 ЗД ЗС, според която давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г.
На следващо място съдът е намерил за ирелевантно несъставянето от страна на общината на акт за общинска собственост в шестмесечния срок по §5, ал.1 ПЗР ЗОбС. Изтъкнал е, че актът няма правопораждащо действие, а само удостоверява, че са възникнали материалните предпоставки на съответния придобивен способ.
Въз основа на изложеното съдът е заключил, че общината е установила чрез пълно и главно доказване своето право на собственост, придобито по силата на закона на основание чл.2, ал.1, т.5 ЗОбС /в редакция към влизане на закона в сила/, а именно като имот с неустановен собственик към момента на одобряване на първия кадастрален или регулационен план за местността, т.е. безстопанствен по смисъла на чл. 6 ЗС.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Без да е ясно формулиран, в жалбата и в изложението се повдига въпросът за реда и процедурата, по които се установява, че един имот е безстопанствен. Изтъква се, че има правила, вменени като задължение на общинската администрация, а в случая съдът е иззел функциите на тази администрация и е констатирал безстопанственост, позовавайки се само на определението, дадено в съдебната практика. Вярно е, че въззивният съд не е обсъдил редът за завладяване на безстопанствени имоти по чл.10 от Наредбата за общинската собственост на Столичния общински съвет, каквито доводи са били наведени във въззивната жалба. Този ред включва: съставяне на протокол от комисия, издаване на заповед за установяване на владението, изтичане на десетгодишен срок от заповедта и вземане решение от СОС за прогласяване на придобивната давност. Редът е приложим за имоти, за които сега /при действието на ЗОбС/ се установява, че нямат собственик, но не и за тези, които са станали държавна собственост като безстопанствени на основание чл.6, пр.2 ЗС/първоначална редакция/.
В случая, за да приеме, че имотът е безстопанствен от момента на първия кадастрален план за местността, съдът се е съобразил със създадената практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.6, пр.2 ЗС /практиката е посочена в съдебния акт/ .
Поставен е от страна на касатора въпроса: може ли да се приеме, че един имот е безстопанствен, когато се владее, стопанисва, поддържа и управлява от дадено физическо или юридическо лице явно и недвусмислено. Въпросът не кореспондира с изводите на въззивния съд – съдът е приел, че правото на собственост върху имота като такъв без собственик /безстопанствен/ е възникнало в лицето на Държавата още при действието на чл.6, пр.2 ЗС и съответно по реда на ЗМСМА собствеността е преминала върху общината, а осъществяваното от ищеца владение в последващ период /след придобиване на собствеността от държавата/ съдът е намерил за ирелевантно, защото придобиването по давност е препятствано от спирането на течението на давността за имоти частна държавна или общинска собственост. Застъпената в жалбата теза, че давност е изтекла преди въвеждане на мораториума, а именно в периода от 19.04.1996г. до 01.06.2006г. не държи сметка, че в ДВ бр.33 от 19.04.1996г. е публикувано изменението на чл.86 ЗС, но то е влязло в сила на 01.06.1996г. – §28 от Закона за изменение и допълнение на ЗС. Освен това, тезата е в разрез и с фактическите твърдения на ищеца в исковата молба – той твърди, че владее имота от 2004г. Разпитаните двама свидетели сочат, че той е в имота от 20 години, но не фиксират начален период. Така че, владение с начало 19.04.1996г. не е установено, а дори и да беше, то също не може да обуслови придобиването на имота по давност, защото до 01.06.1996г. е в сила забраната на чл. 86 ЗС, а от 01.06.2006г. действа мораториума по §1 ЗД ЗС.
Не могат да бъдат споделени съмненията за очевидна неправилност на съдебния акт, доколкото пряко от съдържанието му не произтича такава.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2525 от 04.12.2017г. по гр.д. № 2028/2017г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на П. В. А. .
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top