3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 565
С., 19.04. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1503/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 138 от 19.05.2011 г. по гр. дело № 155/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 93 от 13.12.2010 г. по гр. дело № 110/2010 г. на Русенски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. А. И. сумата 48073,80 лв. платена на отпаднало основание – прекратен предварителен договор от 13.01.2006 г. за продажба на недвижим имот, ведно със законна лихва считано от 04.02.2010 г. до окончателното изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика съдът е приложил разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, като е присъдил законна лихва от предявяване на исковата молба върху вземане произтичащо от неоснователно обогатяване – чл. 55, ал. 1 ЗЗД в хипотезата, връщане на полученото на отпаднало основание – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата С. А. И. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въпроса за дължимостта на законната лихва върху вземане произтичащо от неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД – връщане на полученото на отпаднало основание, е свързан с момента на настъпване изискуемостта на вземането, който в настоящия случай съвпада с поканата за връщане на престацията. С обжалваното решение, той е разрешен в съответствие с приетото в Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, според което третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е приложим при разваляне на договор поради неизпълнение, тъй като основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, затова вземането в посочената хипотеза става изискуемо от деня, в който отпада основанието.
С обжалваното решение е прието, че по вина на жалбоподателя – обещател по сключен между страните предварителен договор е станало невъзможно сключването на окончателен договор (обещаният апартамент е бил ипотекиран по кредит на обещателя и изнесен на публична продан поради неизпълнение по кредита), при което с предявяването на иска за връщане на полученото по предварителния договор, приемателят е развалил предварителния договор, искане имплицитно съдържащо се в исковата молба. Прието е, че от момента на предявяване на исковата молба, вземането по разваления предварителен договор е станало изискуемо на отпаднало основание, исковата молба е покана до обещателя да върне полученото, от който момент той изпада в забава, поради което дължи обезщетение в размер на законната лихва за забавено изпълнение на парично задължение от предявяването на исковата молба по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В смисъла на приетото с обжалваното решение е й представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 1877/79 г. на ВС и решение по гр. дело № 94/81 г. на ВС. Съдебното решение по гр. дело № 1488/99 г. ВКС разглежда предявен иск по чл. 86 ЗЗД, след приключило производството по иск за връщане на полученото по развален договор за строителство по чл. 258 и сл. ЗЗД с влязло в сила решение, с което е прието, че срочността на договора за изработка не прави срочно вземането за връщане на полученото по него на отпаднало основание – случай различен от процесния по фактически обстоятелства, поради което приетото по това решение не може автоматично да се приложи към разглеждания случай.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 19.05.2011 г. по гр. дело № 155/2011 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: