О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 19.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 656/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.А. Х. от Б. срещу решение № 495 от 25.3.2011 г. по т.д.№ 363/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 173 от 02.02.20110 г. по т.д.№ 73/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 113 945.50 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 14.10.2008 г., както и обективно съединения иск по чл.86 ЗЗД за сумата 2 154.54 лв.
В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон, поради което се иска отмяната му. Касаторът излага, че по делото не са представени доказателства за своевременно направено възражение за неправилно изпълнение на договора по чл.264, ал.2 ЗЗД, но съдът неправилно не съобразил съставените актове обр.19, които са отчет и опис на изпълнените СМР, а е направил незаконосъобразния извод, че липсата на реакция от страна на възложителя не може да изведе съгласие за обема на изпълненото и че то подлежи на доказване със всички средства в процеса. Същевременно бил лишен от възможността да установи обема на действително изпълнените СМР поради отказа на първоинстанционния съд да допусне изслушването на тройна СТЕ, поискана поради несъгласието му със становището на единичната експертиза, че поради демонтажа на част от съоръженията не може да се определи разликата в СМР, които са описани в актовете обр.19 и тези по офертата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на всички визирани в чл.280, ал.1 ГПК основания.
Ответната страна [фирма] в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК оспорва допустимостта на касационното обжалване. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че между страните е сключен договор от 14.10.2008 г. за частично препроектиране на отоплението от „ОВК”, както и необходимите доставки и монтажни работи на обект „Специализиран автосервиз „М.” – Б.”, подробно описани в оферта на ищеца от 10.10.2008 г., приложена към договора на обща стойност 199 527.07 лв. За изпълнените СМР на обекта последният едностранно съставил акт обр.19 № 1 за сумата 104 157.10 лв., формирана след приспадане на авансово преведените му 84 000 лв. и акт обр.19 № 2 за сумата 9 788.40 лв.
Въззивният съд приел, че спорен между страните е действителният обем на извършените СМР, доколкото с получаването на актовете обр.19 от насрещната по договора страна се преклудират възраженията на възложителя, но това е само досежно качественото изпълнение, но не и за изпълнението в количествено отношение. Въз основа на заключението на СТЕ съдът приел, че вентилационната система е изпълнена съобразно основния проект на обекта, но досежно отоплителната страните се договорили топловъздушните апарати да бъдат заменени с вентилаторни колектори. Тази промяна не е била съгласувана с оторизираните органи, за да се прецени нейната удачност, а според съда макар и да не е изрично уговорено чие е задължението, то от разпоредбата на чл.260 ЗЗД следвало, че изпълнителят е този, който следва да предупреди другата страна, ако възложения проект е неподходящ за правилното изпълнение на работата и да изиска нужните промени, което изпълнителят-ищец не е сторил. По изложените съображения приел, че за неподходящо монтираните вентилаторни колектори, демонтирани по предписание на строителния надзор възнаграждение не се дължи на изпълнителя. След преценка на събраните по делото доказателства е приел за установено, че изпълненото от ищеца е на стойност 108 829.87 лв. с ДДС, но счел, че дължимата като възнаграждение сума следва да бъде определена след приспадане на необходимите разходи за демонтиране на вентилаторните колектори в размер общо на сумата 21 900 лв., при което счел, че вземането на ищеца по договора възлиза на 68 791.56 лв. Предвид авансово извършените му преводи в размер на 70 000 лв. без ДДС, съдът приел, че предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен, до който извод достигнал и първоинстанционния съд, поради което потвърдил постановения от него съдебен акт.
Обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
С представеното изложение, касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Той не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, излагайки сам, че според правната доктрина такъв „съществен въпрос” е този, който е от значение за изхода на делото и по който съдът следва да се произнесе съобразно въведения предмет на делото. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване, тъй като той съставлява общо изискване по чл.280, ал.1 ГПК и съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя. Доколкото същият не е посочил противоречие при разрешаването на конкретен правен въпрос, приложените решения не могат да обосноват основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Непосочването на конкретен правен въпрос, изключва задължението на касационния съд за произнасяне по допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при това бланкетно възпроизведен от касатора в изложението.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за производството в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 15.06.2011 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 495 от 25.3.2011 г. по т.д.№ 363/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: