5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№565
С., 22.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 1037 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 7309 от 30.VІІ.2010 г. на конституираното в процеса като подпомагаща ответната банка страна [фирма] – [населено място], подадена против решение № 325 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 23.VІ.2010 г., постановено по гр. д. № 96/2010 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 654 на СГС, ТК, с-в VІ-5, от 24.VІІ.2009 г. по гр. д. № 883/07 г. С последното, на основание чл. 442 ТЗ, [фирма]-+С. е била осъдена да заплати на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” сума в размер на 430 000 лв. по издадена от нея банкова гаранция с изх. № 9122/22.ХІІ.2006 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 31.V..2007 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да се отхвърли осъдителният иск на ДА „Д.” срещу ответната [фирма] с правно основание по чл. 442 ТЗ в предявения по делото размер /за присъждане на сумата 430 000 лв./.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК третото лице касатор [фирма] – гр. Ст. З. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка една от предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по решавани противоречиво от съдилищата в страната процесуално- и материалноправни въпроси, които поради това били такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1/ Дали банковата гаранция представлява абстрактна или каузална сделка /процесуалноправен въпрос/?;
2/ Какво въобще представлява банковата гаранция /материалноправен въпрос/?.
Ответната по касация [фирма] – С., на която касаторът е помагал, така както и ищцовата Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, не са ангажирали становища на своите представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-гр. Ст. З. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд. Ето защо касаторът във всички случаи е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на релевантния правен въпрос и неизпълнението на това основно негово задължение представлява само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В процесния случай, на база точното съдържание, отразено в изискуемата за действителността й писмена форма, процесната банкова гаранция от 21.ХІІ.2006 г., поета от ответната [фирма] в полза на бенефициера Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, е била квалифицирана от въззивния съд като безусловна, т.е. абстрактна търговска сделка. Следователно не е мислима съдебна преценка, основаваща се на други доказателства по делото, които да обусловят противоположен извод: че същата банкова гаранция е условна и следователно е по естеството си каузална сделка. Следователно релевираният от касатора [фирма] процесуалноправен въпрос не би могъл въобще да е такъв, който да се решава противоречиво от съдилищата, щом като е въпрос на фактическо установяване съдържанието на дадена банкова гаранция по всяко едно конкретно дело, чиито предмет е осъдителен иск по чл. 442 ТЗ. От друга страна, на плоскостта на релевирания в изложението на търговеца касатор „процесуалноправен” въпрос не се констатира противоречие между атакуваното въззивно решение и Р. № 1087/6.ІІІ.2008 г. на ВКС, ТК, постановено по т.д. № 662/07 г., чиито предмет е бил иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД във връзка с една вече усвоена /предявена/ банкова гаранция, т.е. очевидна е липсата на идентитет в правния въпрос, по който са се произнесли съставът на САС и съответно този на касационната инстанция.
По изложените съображения въпросът дали банковата гаранция е абстрактна или каузална правна сделка не е такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като пестеливата правна регламентация на даден институт не означа непременно непълнота, неяснота или противоречивост на нормите, от които последната се състои. Такива твърдения не се и поддържат в изложението на касатора досежно наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, а и по приложението на чл. 422 ТЗ е налице константна съдебна практика, преодоляла противоречивата такава, съществувала до 1.ХІ.1996 г.
В заключение, при съобразяване задължителните постановки по т. 1 на горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС касаторът [фирма]-гр. Ст. З. не обосновава надлежно приложно поле на касационното обжалване и с релевирания от него т. нар. „материалноправен” въпрос относно това какво въобще представлява банковата гаранция, предвид неговият изцяло хипотетичен характер.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 23.VІ.2010 г., постановено по гр. дело № 96/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1037 по описа за 2011 г.