О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 05.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 421 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Й. Й. и О. П. против определение № 394/11.05.2009г., постановено по ч.гр.д. № 368/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено , като недопустимо съдебно решение с характер на определение № 602 от 27.02.2009г., постановено по гр.д. № 3758/2007г. на Плевенски РС, прекратено е производството по исковата молба на Д. Й. Й. от 05.11.2007г. поради липса на подведомственост и на основание чл. 10, ал.2 от ГПК /отм/ исковата молба, имаща характера на заявление за попълване на помощния план на имотите, подлежащи на възстановяване по реда на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ е изпратена за произнасяне на О. .
Жалбоподателят Д. Й. навежда оплакване за нарушение на материалния закон и процесуалните правила, той като по искане за попълване на помощния план и издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се е произнесла общината, и отговора й с писмо няма характера на административен акт. С оглед това ищеца счита, че неправилно е прекратено производството по исковата му молба и тя е изпратена по подведомственост на О. .
О. П. също обжалва определението, като счита, че действително предявеният иск е недопустим, но тъй като се е произнесла по искането за попълване на помощния план, моли определението, с което исковата молба й е изпратена по подведомственост да се отмени.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбите са постъпили в срок, изхождат от процесуално лигитимирани страни, против определение са, което в първата си част прегражда развитието на делото, а във втората, подлежи на обжалване, съгласно чл. 10, ал.2 от ГПК/отм/, поради което съдът ги преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 и т.2 от действащия ГПК. Съдът не проверява предпоставките по чл. 280 от ГПК, тъй като частната жалба се разглежда по реда за обжалване на определенията по чл. 274, ал.1 от същия кодекс за първи път и няма характера на касационна частна жалба..
От материалите по делото се установява следното: На наследници на М. Й. Й. , между които и ищеца, е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 1,100 в м. “Т” в землището на гр. П., съставляващ ? ид.ч. от нива от 2,200 дка., описана в н.а. № 5,т.1/1956г. Ищецът Д. Й. е поискал от О. попълване на помощния план със заснемане на имота, за което е признато правото на възстановяване, но с писмо № ТСУиС-94-Д-129/17.07.2007г. О. е отказала да уважи искането, като е изложила съображения за това. РС е приел, че предявения иск за определяне границите на признатия за възстановяване имот и за задължаване на О. да подпълни помощния план с него е недопустим, тъй като нормата на чл. 11, ал.4 от ЗСПЗЗ предвижда административна процедура за това, а и с решението по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ не може да се определи, а и не е определено, че правото на възстановяване следва да стане в съществуващи реални граници.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, въззивния съд не се е произнесъл по въззивната частна жалба по същество, а е постановил определение, с което е приел, че исковата молба всъщност представлява заявление пред О. за попълване на помощния план, по което компетентна да се произнесе е О. гр. П. до колкото се твърди, че се касае за имот в урбанизираната територия.
Определението и в двете части е неправилно.
Въззивният съд правилно е приел, че нормата на чл. 11, ал.4 от ЗСПЗЗ не определя искова защита за нарушени субективни права, но неправилно е обезсилила определението на РС без да формира извод дали този иск е допустим пред съда. Ако ищецът не разполага с право на иск за претендираното право, то иска е недопустим пред съда поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск и правилно производството по него е прекратено от РС. В този случай определението не е недопустимо. Приемайки, че исковата молба е заявление пред административен орган, въззивния съд не е съобразил, че по подобно искане О. вече се е произнесла. Затова неправилно е прието, че исковата молба следва да се изпрати на общината, като компетентен орган, а производството по предявения иск да не се прекратява поради недопустимост. По тези съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени изцяло и в двете му части, а делото да се върне за произнасяне от въззивния съд по частната жалба на Й. по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 394/11.05.2009г., постановено по ч.гр.д. № 368/2009г. на Плевенски окръжен съд изцяло.
Връща делото на същия съд за произнасяне по частна жалба на Д. Й. Й. против съдебно решение с характер на определение № 602/27.02.2009г., постановено по гр.д. № 3758/2007г. на Плевенски районен съд.
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: