4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 06.12.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 742/2019 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Сити транс” ЕООД, [населено място] против решение №380 от 21.12.2018г. по т.д.517/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- „ЕВ – Мар- ТРанс”ЕООД/н/ не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. И. К. е заявил, че поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставил е въпроса – „ Разпоредбата на чл.645,ал.3 ТЗ приложима ли е по отношение на прихващанията, извършени от кредитор на масата на несъстоятелността”. Страната накратко е развила оплакване, за това че въззивният съд неправилно се е позовал на решение на ВКС, като е приел, че направеното възражение за прихващане не следва да бъде осъществено, тъй като това прихващане било извършено от кредитор, а не от длъжник. Така е изведено разбиране за липса на съдебна практика по този въпрос. Поставен е въпроса- „ Разпоредбата на чл.645,ал.4 ТЗ приложима ли е по отношение на прихващания извършени от кредитор на масата на несъстоятелността. „ Страната е развила разбирането си по въпроса, като е поддържала, че тази норма е относима само към прихващания извършени от длъжника, като това правело решението на състава незаконосъобразно, като е развито отново разбирането за неправилното позоваване на състава на същото решение на ВКС и отново е изведена липса на съдебна практика по този въпрос. Поставен е и въпрос определен от касатора като процесуалноправен – „ Допустимо ли е възражение за прихващане направено от кредитор на несъстоятелността към длъжника в несъстоятелност, да бъде отхвърлено на основание чл.645,ал.3 или 4 от ТЗ без да е налице иск от страна на синдика и / или друг кредитор на масата на несъстоятелността предявен по реда и условията на чл.649 от ТЗ”. Касаторът е развил накратко разбирането си по този въпрос . Поддържано е и основанието по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК като е препратено към съображенията, изложени в касационната жалба и съответно тези изложени по твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и поставените въпроси да бъде приети за релевантни, въпреки че са общи и съответстват главно на защитната теза на страната, при непълно съобразяване с развитите от въззивния съд мотиви, то налице би било единствено общото основание за допускане на касационно обжалване.
Страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,което предполага, че тя следва да установи, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Или, дори да бъдат приети за релевантни поставените във връзка с това основание въпроси, страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила аргументи в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание, съобразно хипотезите очертаващи съдържанието на нормата. В тази насока, нито това, че касаторът не споделя изводите на ВКС, мотивирали решението, на което се е позовал въззивният съд, нито оплакванията за неправилност на акта, нито лаконично изложеното му разбиране в съответствие със защитната му теза обосновават тези предпоставки.
Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание и с оглед горното, касаторът не е развил каквито и да било съображения, а само общо оплакване за неправилност, изведена единствено от това, че съдът е приложил предпоставки на норма, която според страната била неприложима, тъй като третирала прихващане, направено от длъжника, като не е съобразено, че решаващият състав е посочил същото в мотивите си т.е. че е приложил разпоредба, третираща именно такова прихващане, направено от длъжника, но той е развил свои мотиви,при съобразяване на това, че следва да направи съдебно прихващане, с което е бил сезиран и е мотивирал като приложим този ред – да изследва всички предпоставки на чл.645 ТЗ. Дори и неправилен, изводът обосновава предпоставки по чл.281 ГПК, а не по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, съобразно разгледаното вече определение.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №380 от 21.12.2018г. по т.д.517/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: