2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 07.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 531/2010 година.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от федерация „П. – С., и. и в.”, гр. София срещу определение на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 4840/2010 г..
Ответникът „К. – з. у.” АД, гр. София оспорва жалбата като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с определение от 23. 6. 2009 г. е прекратил производството по гр. д. № 10193/2006 г., образувано по иск на ФСИВ „П.” срещу „КЗУ” АД и „Н.” АД, гр. С. за прогласяване нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на договор за продажба на недвижим имот, сключен между ответниците, удостоверен с нот. акт 114/2005 г. на нотариус М. Е. при Софийския районен съд, поради противоречие на договора със Закона за собствеността. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, с определение от 16. 6. 2010 г. по ч . гр. д. 4840/2010 г. е оставил без уважение жалбата на ФСИВ ”П.” срещу определението на районния съд за прекратяване на производството..
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационният съд разглежда частна жалба срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение, преграждащо развитие на делото, само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, който е в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба и допълнително представената молба на ФСИВ ”П.” не посочват наличието на тези предпоставки. В молбата, представена на 13. 8. 2010 г. се изтъква основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но няма конкретизация на въпроса, разрешен от въззивния съд, който касае точното прилагане на закона и развитието на правото. Субективната становище на жалбоподателя, че преценката на градския съд за липса на правен интерес за ищеца от предявения иск, е от значение за точното прилагане на закона, за осъвременяване на тълкуването му с оглед на актуалните обществени условия, фактически представлява твърдение, че този извод на съда е неправилен, но то не е основание за допускане на касация. Градският съд е отчел обстоятелството, че ищецът не е страна по оспорвания договор и не е обвързан от него – чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Отчел е и факта, че като ответник по предявен срещу него ревандикационен иск от „Н.” АД за процесната сграда, той не е ограничен да противопостави на „Н.” АД всякакви възражения, отричащи собствеността на дружеството върху сградата, респк. наличието на правно основание за ползване на сградата от настоящия жалбоподател.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА разглеждане от Върховния касационен съд на частната жалба на ФСИВ „П.”, гр. София срещу определение от 16. 6. 2010 г. по ч. гр. д. № 4840/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
`
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: