3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
С., 09,07,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1658/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 78 от 11.03.2014 г. по ч.т.дело №73/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответниците по частната жалба – Т. С. Р. – Т., И. А. Т., А. А. Т. и П. А. Т. чрез пълномощника им – адв. С. П. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на частната касационно жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е поставил следните въпроси: – 1/”За задължението на съда да даде ясни и категорични указания на страната за поправяне на нередовно процесуално действие и да предупреди за неблагоприятните последици от неизпълнението на тези указания и 2 / Отстранен ли е пропускът да се внесе държавна такса за въззивно обжалване след като изискуемата сума е внесена в указания срок, а документът за това е представен с частната жалба срещу определението за връщане на въззивната жалба”.Страната е поддържала, че тези въпроси били решени в противоречие с две определения на ВКС, с които било прието/ обобщено от страната, цитирала части от определенията/ че съдът следва да е дал ясни и категорични указания за осъществяването на определено процесуално действие.. Касаторът е изаразил и своето недоволство от практиката на ВКС / в това число и задължителна за съдилищата/, мотивирано с оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд, в контекста на разбирането й, че независимо от указанията на съда, тя може да удостовери извършването на необходимото за установяване редовността на жалбата й действие и в по-късен момент, а именно с жалбата,сезираща въззивния съд да упражни инстанционен контрол върху акта на съда по приложението на правните последици от неизпълнението на същото процесуално действие.Това разбиране касаторът е счел за обосноваващо основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Първият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, а.1 ГПК, тъй като не е свързан с мотивите на въззивния съд, а със становището на страната по спора. В разглеждания случай / както е приел и въззивния съд/ на настоящия касатор/ въззивник в производството/ са били дадени ясни и точни указания от първостепенния съд във валидно проведено производство по чл. 262,ал.1 ГПК – определена е държавната такса като размер и е посочено изрично, че същата следва да бъде внесена в едноседмичен срок, в който следва да бъде представено и удостоверение за това внасяне,посочени са и правните последици от неизпълнение на това задължение, като е вписано, че ако не бъде изпълнено същото, жалбата ще бъде върната. В този смисъл и поставения въпрос, съдържащ като основание за поставянето му – липсата на ясни и точни указания, както и необходимост от предупреждение за неблагоприятните правни последици е ирелевантен.
Вторият поставен въпрос е релевантен. По него, обаче, страната не обосновава допълнителен критерий, тъй като постановеното определение е изцяло в съответствие със сочената практика на ВКС. Освен това цитираните и сравнявани определения третират хипотези, при които не са били дадени указания, не са указани правните последици от неизпълнението им или дадените указания са били неясни и непълни.
Общо изложените от страната оплаквания за неправилност на определението са ирелевантни спрямо основанията за допускане до касационно обжалване на постановеното определение.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е сочила доводи относими към фактически състав на основанието, тъй като обоснованото със становището й, че практиката изискваща изпълнение на указанията на съда по редовността на сезирането, възложени от ГПК, именно на администриращия съд е неправилна, разбиране не съдържа изложение за нарушаване на императивни правни норми/ респективно неправилното им приложение/ а само оплакване за това, че правните последици от процесуалното й бездействие не следва да бъдат прилагани.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 78 от 11.03.2014 г. по ч.т.дело №73/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: