О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
гр.София,30.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 553 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М” Е. срещу решение № 165 от 26.01.2009 г. на Силистренския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 228 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 231 от 10.06.2008 г. по гр.д. № 174 от 2008 г. на Силистренския районен съд за отхвърляне на предявения от „М” Е. срещу Е. „Е” иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване владението на склад № 28 със застроена площ от 1188 кв.м., намиращ се в парцел ****span lang=EN-US>XXXVII, пл. № 40 от кв.1 по плана на гр. С., заедно със 1188/117768 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 117 768 кв.м.
В жалбата се твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е необосновано и неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на обжалването се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени въпроси- за правото на собственост, придобито на основание възлагане на имота при публична продан, за действието на възбраната, затова дали само възбраната е достатъчно основание за прилагането на ограничението на чл.226, ал.1 от ДПК /отм./, затова може ли въззивният съд да събира нови доказателства. Последният от тези въпроси бил решен в противоречие с практиката на ВКС, обекивирана в т.7 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото пък било произнасянето на ВКС по следните въпроси: кое лице има правен интерес да се защити срещу изнасянето на публична продан на имот, който не е собственост на длъжника по изпълнението или при публична продан на имот на длъжник, който няма реално задължение и какви са последиците от неспазването на чл.226, ал.1 от ДПК /отм./.
Ответникът Е. „Е” оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си за оставяне в сила на решението на първоинстанционният съд за отхвърляне на предявения от „М” Е. иск с правно основание чл.108 от ЗС за собственост върху процесния склад № 28, Силистренският окръжен съд е изложил два довода: 1. Че ищецът не е собственик, тъй като сделката, по силата на която твърди че неговият праводател е придобил имота /договор от 22.05.2002 г., обективиран в нотариален акт № 49 от същата дата/ е нищожна поради нарушение на закона, по-конкретно на чл.226, ал.1 от ДПК /отм./ и 2. Че тъй като ответникът е придобил имота на публична продан и тъй като върху имота е била наложена възбрана, съгласно чл.384, ал.2 от ГПК /отм./ във връзка с чл.347, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ на купувача по тази публична продан не могат да се противопоставят правата, придобити от ищеца с договора от 22.05.2002 г., който не е бил вписан.
Следователно конкретният материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е за противопоставимостта на правата на третите лица по отношение на правата на купувача на имот по публична продан. Този въпрос е решен в съответствие както със закона /разпоредбите на чл.384, ал.2, изр.2 от ГПК /отм./ и чл.347, ал.1 от ГПК /отм./, така и с константната практика на ВКС , като правилно е прието, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот с договор, обективиран в нотариален акт, който не е вписан, не може да се противопостави на взискателите и на купувача на този имот по публичната продан. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос.
Произнасянето на ВКС по този материалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато приложимата към конкретния правен спор правна норма е неясна или непълна, поради което се нуждае от тълкуване, или когато липсва такава правна норма, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия, или когато по приложението на тази правна норма има практика на ВКС, която се нуждае от коригиране. В случая, нормите на чл.384, ал.2 от ГПК /отм./ и на чл.347, ал.1 от ГПК /отм./ са достатъчно ясни, а практиката на съдилищата по тяхното приложение е последователна и не се нуждае от коригиране. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд.
Не е налице и посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Според това тълкувателно решение, пред въззивният съд заинтересованата страна може да представя нови доказателства, щом като те са от съществено значение за изхода на делото. В случая, като е отказал да даде възможност на въззивника да представи удостоверения и да допусне исканата от въззивника експертиза, въззивнят съд не е нарушил приетото в горепосоченото тълкувателно решение, тъй като не е отрекъл принципно правото на въззивника да представя нови доказателства пред този съд /приел е само, че няма нужда от представяне на удостоверенията, тъй като пред първоинстанционния съд вече са събрани такива доказателства, а за експертизата- че тя е поискана с молба от адвокат, за който не установено да е упълномощен да представлява въззивника/.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на „М” Е. срещу решение № 165 от 26.01.2009 г. на Силистренския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по гр.д. № 228 от 2008 г.,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.