О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 01.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1759/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министъра на финансите като представител на държавата срещу решение № 138 от 16.07.2009 год., постановено по гр.д. № 25/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 57/2006 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от държавата ч. обл.управител на област Пловдив като пълномощник на м. на финансите на Република България против М. К. Н., П. К. Д. и В. К. К. /Узунова/ субективно съединени искове по чл. 55,ал.1 ЗЗД за възстановяване на сумата от 1 508 500 лв. във вид на компесаторни записи ,а ако за възстановяването не могат да бъдат предоставени компесаторни записи поради изчерпването им или спиране на търговията с тях , за възстановяване на паричната сума в размер на тяхната пазарна цена в последния ден , в който са търгувани на регулиран пазар на ценни книжа и държавата е осъдена да заплати разноски в размер на 6 000 лв. .
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по касация М. К. Н. и В. К. Н. , оспорват както допустимостта, така и основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото.
Останалите ответници не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , приема следното:
В представеното към касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на касационните основания по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Въз основа на развитите доводи в изложението по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК като въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, следва да се конкретизират тези за точната правна квалификация на исковете, с които съдът е сезиран , както и относно това от кой момент вземането за връщане на предоставените компенсаторни записи е станало изискуемо, респ. по отношение на него е започнала да тече погасителна давност.
В обжалваното решение е прието, че предявените искове са с правно осн. чл. 55,ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на дадено поради липса на основание. На тази плоскост е прието, че искът не е доказан по основание доколкото компесаторните записи са били предадени на ответниците по силата на Заповед № 5538/22.12.1998 год. на Областния управител на Област Пловдив, с която на ответниците по иска им е признато правото да бъдат обезщетени с компенсаторни записи съгл. чл. 3,ал.1,т.3 във вр. чл. 3,ал.3 ЗОСОИ и като наследници на К. П. К. и Заповед №19032/30.06.1998 год. на Областния управител, с която е определен размера на полагащите им се записи – т.е. записите са предадени на законно основание. Прието е също така, че исковете са погасени по давност , която предвид възприетата правна квалификация на претенцията, е започнала да тече от момента на извършване на недължимото плащане.
Същевременно между страните няма спор, че втората заповед на областния управител е била отменена . Последното дава основание на касатора да развива доводи, че исковете са предявени на осн. чл. 55,ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на дадено на отпаднало основание , което предвид разрешенията н дадени в ППВС № 1/28.05.1979 год. определя друг момент на изискуемост на вземането и от тук други изводи във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед правомощията си по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при усл. на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос . По въпросите за правното основание на исковете, които се предявяват във връзка с предадени без основание или на отпаднало основание компенсаторни инструменти по ЗОСОИ не съществува достатъчна практика предвид сравнителната новост на материята породила тези спорове, а въпросът за давността е обусловен от отговора на първия въпрос.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 138 от 16.07.2009 год., постановено по гр.д. № 25/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 57/2006 год. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. ч. обл.управител на област Пловдив като пълномощник на м. на финансите на Република България против М. К. Н., П. К. Д. и В. К. К. /Узунова/ субективно съединени искове по чл. 55,ал.1 ЗЗД за възстановяване на сумата от 1 508 500 лв. във вид на компесаторни записи ,а ако за възстановяването не могат да бъдат предоставени компесаторни записи поради изчерпването им или спиране на търговията с тях , за възстановяване на паричната сума в размер на тяхната пазарна цена в последния ден , в който са търгуване на регулиран пазар на ценни книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: