О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 01.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдия) Ваня Алексиева
ч. т. дело № 1 836/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от К. С. С. от [населено място], чрез адв. И. А. срещу протоколно определение от 27.03.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 8 131/2013 г., с което оставено без уважение искането й за определяне на самостоятелно адвокатско възнаграждение за назначения й от съда особен представител, дължимо за въззивното производство.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 44 861/2011 г. пред Районен съд [населено място] е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявен от [фирма] [населено място] срещу К. С. С. от [населено място]. С разпореждане от 09.05.2012 г. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е назначил на ответната страна особен представител – адв. Д. П. Д.. По делото е представен платежен документ, удостоверяващ внасяне на депозит от ищеца за изплащане на хонорар на особения представител в размер на 802 лв. С решение № І – 47-194 от 05.11.2012 г. предявеният иск е уважен изцяло и С. е осъдена да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 1 835,60 лв. и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС – 120 лв. Срещу същото е подадена въззивна жалба, по която е образувано в. гр. д. № 8 131/2013 г. по описа на СГС. В съдебно заседание на 27.03.2014 г. адв. А., упълномощена от назначения от съда особен представител е направила искане за определяне на самостоятелно адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С протоколно определение от посочената дата, същото е оставено без уважение – предмет на настоящото производство. Въззивният съд е приел, че в конретния случай не се налага определяне на отделни адвокатски възнаграждения за всяка инстанция.
Обжалваното определение е правилно.
Особеният представител се назначава с акт на съда – определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал.1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото, т. е. същото е винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК, които го определят като задължено лице. И тъй като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към Наредба № 1/2004г., с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. В този смисъл е и т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС., с което е съобразено обжалваното определение. Видно от данните по делото, първоинстанционният съд е определил възнаграждение за особения представител в размер на 802 лв., което е внесено от ищеца по сметка на СРС с платежен документ от 30.03.2012 г. и ще бъде изплатено по съответния ред. Освен това, в действащата процесуална уредба липсва правна възможност на назначения от съда особен представител да бъдат определяни отделни адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, в която участва.
При тези фактически данни, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.03.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 8 131/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: