О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
гр.София, 11.05.2012г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1592 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.06.2011г. по гр.д.№ 4129/2010г., с което ГС София е отхвърлил искове с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ и с правно основание чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма]- София поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата.
Ответникът С. В. С., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения иск с правно основание чл207, ал.1, т.2 КТ за сумата 10 000 лева. Съдът е приел, че е сезиран с иск за реализиране на пълна имуществена отговорност на ответницата в качеството й на служител, на когото работодателят – жалбоподател е възложил по силата на процесния трудов договор отчетническа функция, при изпълнение на длъжността „управител на склад Г.”. Изложил е съображения, за това, че по този иск ищецът следва да установи чрез пълно и главно доказване наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което на работника или служителя – ответник е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности /отчетническа функция/ и причинена на работодателя имуществена вреда, съставляваща липса. Прието е за установено, че са налице първите две предпоставки от фактическия състав на субективното право по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ – трудово правоотношение между страните, по което ответницата изпълнява отчетническа длъжност. Като е съобразил, че липсата като имуществена вреда съставлява недостиг, недоимък в касата или в склада на работодателя, с неустановен произход и че при установяване й в гражданския процес се презумира, че отчетникът я е причинил виновно, е приел, че тази оборима презумпция размества тежестта на доказване, възлагайки върху работника или служителя тежестта да установи, че не той е причинил имуществената вреда или че ако я е причинил, това не е извършено виновно. Анализирайки събраните по делото доказателства, включително и заключенията на икономическите експертиза въззивният съд е приел, че се установява липсата на документи и извлечения от счетоводната програма за движението на СМЦ в поверения на ответницата склад, за периода 31. 12. 2003г. – 25. 05. 2006г. /между двете ревизии/ и при сравняване на фактическата наличност със счетоводната наличност не е ясно дали данните за счетоводната наличност, включително осчетоводената като липса сума, са достоверни; че има 440 позиции, които не са осчетоводени и че не са извършвани регулярни инвентаризации съгласно ЗС – поне 1 път годишно, поради което и двете вещи лица не могат да изведат категоричен извод, че осчетоводената от ищеца липса съставлява реална липса като недостиг на СМЦ в склад Г.. Съдът е приел, че констатациите на експертите са в съответствие с приетите по делото писмени доказателства, не са оспорени по реда на чл. 193 ГП, поради което ги е възприел изцяло, на основание чл. 202 ГПК. Съдът е счел, че само при доказана реална липса влиза в действие оборимата презумпция за вината на отчетника, посочена по – горе и разместваща тежестта на доказване. При тези данни съдът е приел, че ищецът- жалбоподател не е субект на твърдяното субективно право, поради което предявените искове – главен и акцесорен са неоснователни.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работник, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата – за това как следва да се разпредели доказателствената тежест при доказване имуществена отговорност на материално-отговорното лице/МОЛ/. Представя решение от 05.10.2009г. на ОС Ямбол по гр.д.№317/2009г. – неотносимо, решение от 03.07.2006г. по гр.д.№ 2732/2004г. на ВКС, в което е прието, че отчетникът следва да докаже, че не е причинил вредата или че не я е причинил виновно, решение от 13.07.2005г. по гр.д.№ 838/2003г. на ВКС, в което е прието, че се презюмира се че щетата е причинена от материално-отговорното лице, решение от 17.02.2009г. по гр.д.№ 2189/2008г. на САС, в което е прието, че доказателствената тежест за това, че не е причинена липса, е на отчетника, решение от 12.05.2009г. по гр.д.№ 664/2009г. на ОС Пловдив- неотносимо, решение от 07.10.2008г. по гр.д.№ 117/2008г. на ОС Монтана, в което е прието, че вината на отчетника се предполага.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК е неоснователно. По този въпрос има установена задължителна практика на ВКС, изразена в решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК -решение от 10.03.2010г. по гр.д.№540/2009г. ІІІ т.о. на ВКС, решение от 30.05.2011г. по гр.д.№890/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС и №380 от 02.06.2010г. по гр.д.№758/2009г. на ВКС, ІІІг.о., в които се приема, че при констатация за липси на парични или материални ценности се презумира, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно. че в тежест на работодателя – ищец в производството, е да установи наличието на липса, а в тежест на работника / респ. служителя/ МОЛ е да опровергае презумцията че същата е причинена от него или по негова вина. За да е налице липса по смисъла на чл.207, ал.1,т.2 КТ е необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности, на второ място този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ /чл. 207, ал. 1 КТ/. Именно като е съобразил тази практика съдът е постановил обжалвания съдебен акт и е приел, че предявените искове са неоснователни.
Направените в изложението към жалбата и други оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съотвествуват на точното приложение на материалния закон.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 27.06.2011г. по гр.д.№ 4129/2010г. на ГС София, по жалба на [фирма]- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: