4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№566
гр. София, 15.07.2015 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Мариана Костова т. д. № 3462/2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] от [населено място], чрез адв. А. Я., САК срещу въззивно решение № 354/10.07.2014 г., постановено по гр.дело № 433/2014 г. на Плевенски окръжен съд.
В раздел ІІ на изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, като формулира следните процесуалноправни въпроси, които счита за обусловили решаващият извод на въззивния съд и разрешени в противоречие на приложената съдебна практика: Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои относими за спорното право обстоятелства счита за доказани и кои обстоятелства счита за недоказани; Разпоредбата на чл. 272 от ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания; Задължен ли е въззвният съд служебно да събира доказателства, ако във въззвината жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. В раздел І на изложението касаторът поставя поддържа искане за обезсилване на въззивното решение като недопустимо поради нередовност на исковата молба. Направено е искане за присъждане на направените от дружеството съдебни разноски във всички съдебни инстанции.
Ответникът по касация И. Т. И. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 10 000 лв.
С атакуваното решение Плевенския окръжен съд е потвърдил решение № 316/26.02.2014 г. по гр. д. № 4720/2013 г. на Районен съд [населено място], който се е произнесъл по осъдителен иск за заплащане от касатора -ответник [фирма] на ищеца И. Т. И. сумата от 20 820, 56 лв. представляваща незаплатено възнаграждение по договор за управление на прокура за периода м.12.2011 г. до м.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /05.09.2013 г./ до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1657,79 лв., представляваща лихва за забава. Въззивният съд по подробно изложени доводи, е приел, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е доказал изпълнение на задълженията си по договор за прокура, поради което на посоченото в предявения иск основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1 ТЗ ответникът дължи процесното възнаграждение.
Допустимостта на касационно обжалване законодателят обвързва с наличието на някой от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК – съдът да се произнесъл по съществен процесуалноправен и/или материалноправен въпрос при хипотезите на т.1 – т.3. Същественият правен въпрос трябва да е обусловил решаващите изводи на съда за основателност или неоснователност на предявения иск. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
По доводите за недопустимост на въззивното решение:
Изложените в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК съображения за недопустимост на въззивното решение са неоснователни. Съгласно т.5 от ТР№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивното решение е недопустимо, когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. В правната теория и съдебна практика се приема, че недопустимо е и решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, както и ако съдът е бил десезиран. Решението, което е постановено при нарушение на процесуални закон, е неправилно, ако е довело до ограничаване на правото на защита на страните. Посочените от касатора доводи в раздел І на изложението имат отношение към основанията за отмяна по чл. 281, т.3, пр. второ ГПК, но не и към тези по чл. 280 ГПК. Изложението съдържа и некоректни твърдения за дейността на първоинстанционсния съд след като е допуснатото изменение на основанието иска – от основание трудов договор, с въвеждането на факти и обстоятелства по договор за управление на прокура. След допуснатото изменение на основанието на иска, районният съд е направил нов доклад, като е разпределил доказателствената тежест между страните при съобразяване на характеристиката на договора за управление. Невярно е и твърдението, че ищецът не е посочил договора въз основа на който претендира вземането си. Въпросът кой от представените договори за управление доказва правата на ищеца, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на съдебното решение. В исковата молба ищецът е посочил моментът на изискуемост на задължението за възнаграждение, размерът на лихвите, като окончателния размер на исковата претенция е определена от счетоводна експертиза.
Въпросите в раздел ІІ на исковата молба 1 и 2 не обосновават критериите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР №1/2013 г. по т.д.№4/2012 г. на ВКС, ОСГТК ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора и не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход, може да потвърди или да отмени обжалваното решение. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено -непълно въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и нови доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно за решаването на материалноправния спор. Въззивният съд, в изпълнение на горните си задължения, е изложил мотиви по всяко едно от оплакванията на въззивника – касатор, а не се е задоволил да препрати към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.
В преценката на правомощията на въззивният съд е дали е останал неизяснен факт от значение за изхода на делото, какъвто не е случая. Въззивният съд не е приел, противното на твърдението на касатора, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е отказал да приеме в последното съдебно заседание доказателства / счетоводни ведомости/, поради настъпила преклузия. В тази връзка непоискани във въззивния съд нови доказателства и изричното изявление пред въззивната инстанция, че няма да сочи нови доказателства, с поставения от жалбоподателя въпрос -3, раздел ІІ от изложението, касаторът не обосновава основния критерий въпросът да е от значение за изхода на спора. Съгласно т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът назначава служебно експертиза, ако възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, а в случая по спорния по делото факт за размера на претендираното от ищеца възнаграждение и начина на формирането му е била назначена ССЕ, която е дала три варианта, отбелязано и в мотивите на окръжния съд. Решението е мотивирано, като решаващият съд е дал отговор на релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Съдът не се е произнесъл в противоречие на представената от касатора съдебна практика, поради което не е налице допълнителния критерий по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение касаторът не обосновава критериите за селекция на касационната жалба, поради което решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №354/10.07.2014 г., постановено по гр. дело № 433/2014 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, ІV състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: