3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 17.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4458/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от адвокат С. С. – пълномощник на П. Н. П., срещу определение № 469 от 29.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 308/2014 г. на Русенския окръжен съд. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, а като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Ищецът П. Н. П. е предявил иск за установяване по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК на престъпни обстоятелства – извършени от ответниците Н. Х. Н., М. Х. Л. и С. Х. Н. престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209 НК, и по чл. 210, ал. 1 т. 3 вр. чл. 209 НК и по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209 НК от ответника Г. Д. Г..
Твърди се в исковата молба и в уточненията към нея, че ответниците в съучастие извършили измама чрез въвеждане в заблуждение на ищеца, както и на държавните органи в лицето на съда, разглеждащ иск за собственост срещу ищеца, с цел за получат имотна облага, представляваща собствеността върху магазин с площ 61 кв. м. и 61/358 ид. ч. от терена, продадени по реда на ПМС № 60/1975 г., като облагата е била получена. С влязло в сила решение имотът бил възстановен на първите трима ответници на основание чл. 1 ЗВСВНМРСА, като е прието, че в едногодишен срок същите са върнали чрез пълномощника си – четвъртия ответник, продажната цена от 2 598 лева на ТПК „Съгласие” – правоприемник на купувача, за което бил депозиран само документът за вноската от месец март 1992 г., но не и документът от месец април 1992 г., с който сумата била върната обратно на пълномощника, като последният я задържал и така я обсебил.
Правният интерес от предявения иск е обоснован с довода, че благодарение на измамливите действия на ответниците ищецът е лишен от собствеността на магазина, който закупил от ТПК „Съгласие” с н. а. № 144/1990 г., както и от обезщетение, което му се дължи от ответниците. Ако искът бъде уважен, за ищеца ще възникне алтернативна възможност да потърси или обезщетение, или отмяна на решението за реституиране на имота. Поради изтекла давност ответниците не са наказателноотговорни, но ще може да се търси тяхната гражданска отговорност и в съответния процес те ще имат правна възможност да се защитят.
С определение № 1176 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 8026/2013 г. Русенският районен съд прекратил производството по делото.
Това определение е потвърдено с определението, предмет на частната касационна жалба. Въззивният съд приел, че въпреки дадените от първоинстанционния съд указания и уточненията, направени от ищеца, исковата молба остава неясна и общо формулирана, поради което не може да се определи предметът на делото – не е ясно кой от ответниците какво деяние е извършил – измама или обсебване, или някое друго престъпление. Освен това, като се позовавал на т.т. 1 и 3 от ТР № 5/2912 г. на ОСГТК на ВКС, съдът допълнил, че документът за извършеното плащане е бил представен по гр. д. № 1098/1992 г. на Русенския районен съд и не е оспорен от ищеца по реда на ГПК, и заключил, че отделен граждански иск за установяване неистинност на документ е недопустим, ако правният интерес за предявяването му се обосновава с възможност за отмяна на влязло в сила решение.
В изложението по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е поставил следните въпроси: 1. щом като съдът е приел първото уточняване на исковата молба и е поискал второ уточняване, означава ли това, че първото уточняване е било приемливо за съда и защо делото се прекратява на основание дадените данни по първото уточняване; 2. след като е посочена квалификация на деянието на четиримата ответници и че измамата е извършена и спрямо съда, а оттам и спрямо ищеца, на какво основание делото се прекратява, при положение, че се търси само установяване на факт за наличие на престъпно деяние; 3. следва ли да се прилага ТР № 5/2012 г. на ОСГТК към казус от 1992 г., при положение, че в тълкувателното решение не е посочено, че действа с обратна сила, и че през 1992 г. в действие е бил ГПК /отм./, в който сериозно е застъпено служебното начало; 4. във връзка с посоченото в предходния въпрос следвало ли е съдът в последващите дела между същите страни да сигнализира органите на прокуратурата относно обстоятелството, че една сума е внесена на неправоимаща страна и след това изтеглена обратно с цел да се облагодетелстват ответниците безплатно с недвижим имот на база обратното изтегляне на сумата; 5. предявеният иск съставлява ли опит за пререшаване на спор или е средство за търсене на факти и обстоятелства от престъпен характер, които дават възможност на ищцовата страна да потърси обезщетение в един следващ процес, ако разбира се, тези обстоятелства бъдат установени; елемент ли е това от правото на защита на правоимащия или не.
Съгласно задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо и в производствата по чл. 274, ал. 3 ГПК, рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за изхода на конкретното дело. В разглеждания случай поставените въпроси не са с такъв характер.
Съдебната практика приема, че когато установителният иск, предвиден в чл. 124, ал. 5 ГПК, е обосноваван чрез създаване на основание за отмяна на влязло в сила решение и твърдения за престъпно действие на страната или на нейния представител, извършването на което е неустановимо по наказателен ред по причини от посочените в чл. 124, ал. 5 ГПК, правен интерес от предявяването на иска има, когато това действие има връзка с решаването на делото. В разглеждания случай ищецът обосновава отмяна на влязло в сила решение, с което е уважен предявен срещу него иск за ревандикация на имот, правото на собственост върху който е възстановено по ЗВСВНРМСА. Съгласно чл. 1 ЗВСВНМРСА, правото на собственост на бившите собственици или техните наследници върху продадените по реда на ПМС № 60/1975 г. обекти се възстановява при условие, че в едногодишен срок от влизане в сила на закона върнат на купувачите, съответно на техните правоприемници, получените от продажбата суми. Собствеността на такъв имот се възстановява по право след изпълнение на посочените в закона условия за това, като е без значение дали имотите са собственост на купувача по ПМС № 60/1975 г. или на трети лица-приобретатели, в качеството им на частни правоприемници на първоначалния купувач /решение № 1758 от 02.02.1994 г. по гр. д. № 430/1993 г. на ВС, IV-то г. о., решение № 1052 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 6476/2007 г. на ВКС, III-то г. о., и др./. А щом реституционният ефект е свързан с връщане на цената, получена при продажбата на имота по реда на ПМС № 60/1975 г., то последващото разпореждане с нея не се отразява на този ефект. Поради това установяването на престъпни обстоятелствата, следващи възстановяването на правото на собственост, не би се отразило на съдържанието на влязлото в сила решение по уважения срещу ищеца ревандикационен иск, и следователно не може да обоснове основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на решението. Ако ищецът счита, че има облигационно право на вземане, съставляващо цената на имота, в рамките на гражданскоправен спор за защита на това право ще може инцидентно да се установи и твърдяните от него престъпни обстоятелства.
С оглед изложеното поставените от жалбоподателя въпроси не обосновават наличието на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК и частната касационна жалба не може да бъде допусната за разглеждане по същество, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 469 от 29.04.2014 г. по в. ч. гр. д. № 308/2014 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: