1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 255 по описа за 2019 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. И. Г. чрез адв.Р.И. против решение № 75 от 19.06.18г.по в.гр.дело № 241/18г.на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1904 от 19.12.17г.по гр.дело № 2240/16г. на Варненския окръжен съд. С него са отхвърлени исковете, предявени от същата страна против ЧСИ С. Д. Я., при участието на трето лице – помагач „ДЗИ – Общо застраховане”АД ,за заплащане на следните суми: 157 296 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.74 ЗЧСИ,ведно със законната лихва, както и за сумата 57 662.21 лв, представляваща обезщетение за забава, на основание чл.86 ЗЗД; за сумата 2814.30 лв, представляваща начислени и удържани такси от ЧСИ за въвод във владение на имота на 22.03.16г.,ведно със законната лихва, на основание чл.74 ЗЧСИ и за сумата 194 .26 лв обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД; за сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди , ведно със законната лихва ,на основание чл.74 ЗЧСИ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1.Предвидил ли е законодателят правото на взискателя да се откаже от правото на собственост върху имот, придобит на публична продан; 2. Трябва ли след обявяването на купувач на имот на публична продан, който е и взискател, съдебният изпълнител да изготви разпределение; 3. Неизготвянето на постановление за разпределение причинява ли вреди на длъжника в случаите, когато вземането на взискателя надвишава дълга и няма други кредитори; 4. В случаите по чл.495 ГПК, когато цената на придобития чрез публична продан имот се заплаща чрез вземанията на взискателя към длъжника,необходими ли е изрично волеизявление на кредитора за извършването на прихващането или с участието си в публичната продан и обявяването му за купувач,същият е дал съгласието си за заплащане на цената чрез вземането си и ЧСИ трябва да приеме,че цената е заплатена чрез прихващане и да издаде постановление за възлагане на имота; 5.Нарушен ли е принципът на безпристрастност от страна на съдебния изпълнител, ако обслужващата банка на съдебния изпълнител е взискателя, както и когато роднина по права линия на процесуалния представител на взискателя работи в кантората на съдебния изпълнител; 6.Съдебният изпълнител длъжен ли е да следи дали действията по изпълнителното дело са извършени от оправомощено лице; 7. Ако ЧСИ не изготви постановление за разпределение след проведена публична продан,в която е обявен за купувач взискател с вземане,което надхвърля размера на дълга,може ли да се приеме,че проданта е нестанала по смисъла на чл.494 ал.2 ГПК; 8.Приложим ли е чл.46 ГПК в случаите,когато не се установи невъзможност да се връчи лично на адресата; 9.Съдът трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения .Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата ЧСИ С. Я. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна следното: Изп.дело № …..г.на ЧСИ С. Я. е образувано на 4.12.12г.по молба на взискателя ” Първа инвестиционна банка”срещу съпрузите С. С. и В. С. /сега Г./ за събиране на парично вземане по издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК изпълнителен лист,с който двамата са осъдени солидарно за сумата от 186 206.08 евро – задължение по договор за кредит.Изпълнението е насочено срещу ипотекиран от длъжниците с нот.акт № … от 2008г. в полза на банката недвижим имот – ПИ с идентификатор ……,представляващ дворно място от 700 кв.м.,находящо се в [населено място] , [улица], заедно с изградената в имота жилищна сграда.Поканата за доброволно изпълнение от 17.01.13г.е изпратена до ищцата на адреса, но е върната в цялост,а на 21.01.13г. е залепено уведомление от призовкаря – св.Г. П..След като не се е явила да получи поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ е приел за редовно връчването на основание чл.47 ал.5 ГПК и е насрочил опис, извършен на 6.02.13г.Изготвена е пазарна оценка на имота от вещото лице Коларски в размер на 552 054 лв, която не е оспорена от ищцата.На база на същата ЧСИ,в съответствие с чл.485 вр.чл.468 ГПК, е определил началната тръжна цена на имота в размер на 75 % от оценката на вещото лице, или 391 540.50 лв.Проведени са последователно четири публични продани на имота.Първата публична продан, при посочената цена, е извършена в периода от 17.03.13г.до 17.04.13г.,като на нея се е явил само един купувач – банката- взискател, която е обявена за купувач с протокол от 18.04.13г.С молба от 24.04.13г.взискателят е заявил отказ от правото си да придобие имота,като е поискал извършването на нова продан.Съдебният изпълнител е насрочил втора публична продан на имота, проведена от 24.05.13г.до 24.06.13г.,при начална тръжна цена в размер на 313 232.40 лв- 80% от началната цена по първата продан.В търга е участвала само банката взискател, която е обявена за купувач с протокол от 25.06.13г.при цена 313 233 лв.На 27.06.13г.банката е подала молба за отказ от правото да придобие имота и е поискала извършване на нова публична продан.ЧСИ е насрочил нова публична продан от 4.08.13г.до 4.09.13г.,като сам е определил новата тръжна цена в размер на 265 000 лв.С молба от 9.09.13г.банката е заявила отказ от правото да придобие имота и е отправила молба за насрочване на следваща публична продан при 80% от началната цена при първата продан.Четвъртата по ред публична продан е обявена при първоначална тръжна цена в размер на 80% от оценката на първоначалната ,или за сумата от 212 000 лв и е насрочена за периода от 13.10.13г.до 13.11.13г.На този търг се явили двама купувачи – банката –взискател и свидетелят Г. Х..След явно наддаване и предложена по-висока цена, с протокол от 14.11.13г.за купувач на имота е обявена „ПИБ”АД за сумата от 234 225 лв.На 10.04.14г.банката- купувач е поискала от ЧСИ извършване на въвод във владение на имота,за който съдебният изпълнил е изпратил до ищцата покана за доброволно изпълнение,върната в цялост,след което на 22.04.14г.връчителят е залепил уведомление на входната врата на имота за получаване на книжата в канцеларията на ЧСИ.Насрочен е принудителен въвод за 23.05.14г.,като призовката е връчена чрез съпруга й С. С..Същият се е явил пред ЧСИ на 22.05.14г.с молба за отлагане на въвода,която е била уважена.На 28.05.14г.С. е подал молба до банката за доброволно предаване на имота и отправил искане за оставане в имота на основание договор за наем.На 29.05.14г.с протокол за доброволно предаване на владението, подписан от С. и от името на съпругата си В. С.,е предаден имота на банката в качеството й на собственик, придобит чрез публична продан по изпълнителното дело.На 17.06.14г.между „ПИБ”АД в качеството й на наемодател и съпрузите С. като наематели е сключен договор за отдаване под наем на процесния имот за срок до 30.06.15г.срещу наемна цена от 540 лв.С решение от 6.11.15г.по гр.дело № 8780/15г.на ВРС бракът между В. С. и С. С. е прекратен. На 9.02.16г.”ПИБ”АД е подала молба да ЧСИ за въвод във владение на имота.На ищцата е връчена призовка за доброволно изпълнение чрез адв.Р.И. и въводът е извършен на 22.03.16г.
От назначените комплексни съдебно- медицински и психологически експертизи е прието за установено, че ищцата страда от „тежък депресивен период без психотични симптоми” и „разстройство в адаптацията”, от 15.12.15г.до 30.12.15г.е лежала в болница за лечение на „остър пиелонефрит”.Според вещите лица е възможно развитие на инфекция при потиснат имунитет в резултат на продължително нервно напрежение,но психологическото състояние не може да бъде единствена причина за заболяването „остър пиелонефрит”,като винаги има телесно предразположение за болестта.
При тези данни по делото въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическия състав на чл. 74 ал.1 ЗЧСИ, за да може да бъде успешно проведен предявеният иск и да бъде ангажирана имуществената отговорност на съдебния изпълнител.Изложени са съображения,че част от сочените от ищцата действия на съдебния изпълнител не са противоправни, а тези,при които е допуснал процесуални нарушения /нередовно връчване на поканата за доброволно изпълнение/ не са в причинна връзка с твърдяните имуществени вреди.
Настоящият състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Въпросът: : Предвидил ли е законодателят правото на взискателя да се откаже от правото на собственост върху имот, придобит на публична продан, не е разрешен в противоречие с приложеното решение № 341 от 19.10.15г.по гр.д.№ 3227/15г.на ВКС,ІV г.о., постановено в производство по чл.73 ЗЧСИ .В него е посочено, че изявлението на наддавача с по-висока цена,че няма да купи вещта, няма правно значение до изтичане на срока по чл..492 ал.3 ГПК.Когато този наддавач е и взискател ,срокът тече от датата на разпределението/чл.495 ГПК.Поради това действията на ЧСИ,състоящи се в изготвяне на разпределение,макар наддавачът с най-висока цена /явяващ се и взискател по делото/да е депозирал заявление за отказ да купи вещта,не са противоправни.Като е приел,че законодателят не е ограничил правото на взискателя да участва като купувач на публичната продан и съответно да се откаже от придобиването на имота на предложената от него цена,подобно на купувача – трето лице, въззивният съд не се е отклонил от тази практика.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства
Въпросите,отнасящи се до изготвянето на разпределение от съдебния изпълнител,не са от значение за изхода на спора,тъй като в случая няма друг кредитор освен банката – взискател.Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който постъпилата сума от продажбата на имуществото на длъжника,обявено за публична продан,ако е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,се разпределя между тях ,като най –напред се отделят суми за изплащане на вземанията,които се ползват с право на предпочтително удовлетворение,а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност – чл.460 ГПК.Разпоредбата на закона е ясна и не се нуждае да тълкуване.
Посочените от жалбоподателя въпроси №№ 4,5 и 6 не са разрешавани от въззивния съд и не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване.
Въпросът : Приложим ли е чл.46 ГПК в случаите, когато не се установи невъзможност на да се връчи на адресата,не е от значение за изхода на спора,доколкото съдът е приел, че постановлението за възлагане е връчено редовно на ищцата В. Г. в кантората на ЧСИ чрез нейния съпруг С. С. със задължение за предаването й.Дори и да се приеме ,че ЧСИ е допуснал процесуално нарушение,фактическият състав на отговорността му обхваща наличието на причинна връзка между незаконосъобразното действие и твърдяните вреди като пряка и непосредствена последица, което в случая не се установява.
Не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото,както и да отговори на всички доводи и възражения.В мотивите на обжалваното решение съдът е преценил всички доказателства по делото,които са от значение за спора, както и доводите на страните.
Настоящият съдебен състав намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
В частта, с която се обжалва въззивното решение по претенцията за имуществени вреди в размер на сумата 2814.30 лв и за лихва за забава върху главницата в размер на 194.26 лв, на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като цената на иска е под 5000лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗА, на адв.Ц. А. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 4671.87 лв, определено съгласно чл.9 ал.3 вр.с чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. И. Г. срещу решение № 75 от 19.06.18г.по гр.дело № 214/18г.на Варненския апелативен съд в частта, с която се отхвърля претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на за сумата 2814.30 лв, представляваща начислени и удържани такси от ЧСИ за въвод във владение на имота на 22.03.16г.,ведно със законната лихва, на основание чл.74 ЗЧСИ и за сумата 194 .26 лв обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД;
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 19.06.18г. по гр.дело № 214/18г.на Варненския апелативен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА В. И. Г., с ЕГН [ЕГН],със съдебен адрес: [населено място],ул.Т. Ш.”№ 20 ап,50 адв.Р.И., да заплати на адв.Ц. А. от [населено място], [улица] ет.1 оф.5 сумата 4671.87 лв /четири хиляди шестстотин седемдесет и един лв и осемдесет и седем ст/адвокатско възнаграждение за ВКС.
В частта,с която касационната жалба е оставена без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.