О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
гр. София, 22.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2519 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 113 от 31.03.2015г. по т.д. № 30/2015г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която частично са уважени исковете на [фирма] за сумата от 98 771.27 лева с ДДС. С въззивното решение е отменено решение № 575 от 27.11.2014г. по т.д.№ 299/2014г. на Окръжен съд – Пловдив в частта за разликата над размера на сумата от 98 771.27 лева с ДДС до размера на сумата 100 065.82 лева с ДДС, която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] като недължимо платена и подлежаща на връщане на отпаднало основание цена на достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.06.2013г. до 19.06.2013г. и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск за сумата 1 294.55 лева, представляваща платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за този период, в която част е подадена насрещна касационна жалба от [фирма].
В касационната жалба се сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че решението, с което се отменя решение на ДКЕВР, има конститутивно действие, което води до отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици. Касаторът счита, че порокът на административния акт го е направил унищожаем, а не нищожен, поради което отмяната на акта няма обратно действие, а премахва правните му последици от влизане в сила на решението, с което същият е отменен. Излагат се съображения, че дружеството-производител не следва да черпи блага от недобросъвестното си поведение – от това, че същото не е сключило договор с оператора на мрежата и се е стигнало до постановяване на отмененото решение на ДКЕВР.
Ответникът по жалбата, [фирма], твърди неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице отменен административен акт – решение на ДКЕВР, а съгласно законовите разпоредби съдебното решение за отмяна на административен акт има конститутивно действие, изразяващо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с акта правни последици, като действието на отмяната се разпростира не само по отношение на страните по делото, а и по отношение на всички останали субекти, поради което независимо, че ищецът не е бил страна, може да черпи права от него. Според съда ищецът е упражнил признатото от закона право за използване на преносната и разпределителните мрежи за пренос на произведената от неговата електрическа централа енергия, а това субективно право има възмезден характер, ищецът е реализирал приходи и дължи нормативно определена цена за пренос и достъп. Съдът е изложил съображения, че цена за достъп се дължи по силата на императивни законови разпоредби, а не по решенията на енергийния регулатор. Цената е регулирана, защото се утвърждава от ДКЕВР и е дължима от производителя, независимо дали е изпълнено задължението за сключване на договор за достъп до мрежата. С последващо решение на ДКЕВР, което подлежи на предварително изпълнение по закон, е приета окончателна цена за достъп и е направено разграничение относно цената за достъп до електропреносната мрежа и относно цената на достъп до разпределителната мрежа, като цената за достъп до електропреносната мрежа се дължи от всички производители на електрическа енергия.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторът поставя следния правен въпрос, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „С отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона (чл.13, ал.7 ЗЕ) е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици все едно, че не е съществувал в правния мир (т.е. решението за отмяната му има обратна сила) или решението, с което този акт се отменя, няма такава обратна сила?“.
По поставения от касатора въпрос даденото разрешение от въззивния съд е в пълно съответствие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК в постановените решения по т.д. № 2956/14г., т.д. № 2611/14г., т.д. № 3018/14г., т.д. № 353/15г. и т.д. № 3196/14г. на ВКС, ТК, поради което не е налице соченото от жалбоподателя допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – липсва необходимост от преодоляване чрез тълкуване на непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, съответно не е налице промяна на обществените условия или изменение в законодателството, налагаща осъвременяване на посочената практика на ВКС.
Предвид недопускане на касационното обжалбане по жалбата на [фирма], същото не може да бъде допуснато и по жалбата на [фирма], с оглед насрещния й характер.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 230,40 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 31.03.2015г. по т.д. № 30/2015г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 3 230,40 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.