4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 566
София, 24,06,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 780 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 232/28.05.2012 г. по в.т.д. № 265/2012 г. на Пловдивски АС, с което: 1. По същество уважава направеното от ЛМ Е.-П. против СД И.-ТД-И. с-ие – [населено място] възражение по чл.315,ал.1 ТЗ за търговско право на задържане върху 201 014 кг. непреработена оризова арпа реколта 2009 г. до заплащане от СД сума в общ размер на 15 424.80 лв., като отхвърля искането за разликата до 59 010 лв., 2. Оставя в сила решението по т.д. № 105/2011 г. на Пазарджишки ОС в останалата част, с която: а/ са отхвърлени главните искове на СД против Е. за сумата 144 730.08 лв. стойност на доставена оризова арпа и за сумата 4 961.35 лв. по чл.86 ЗЗД, б/по евентуалния иск е осъдено Е. да върне на СД 201 014 кг оризова арпа.
Против решението са подали касационни жалби и двете страни.
Ответното Е. го обжалва в частта, с която е отхвърлено възражението му за търговско право на задържане по чл.315,ал.1 ТЗ върху 201 014 кг оризова арпа за разликата от 15 424.80 лв. до 59 010 лв., както и в частта с която е осъдено за 7 650 лв. разноски.
Ищцовото СД го обжалва в частта с която е осъдено да заплати на Е. възнаграждение 15 424.80 лв. по договор за опазване и съхранение на оризова арпа.
Постъпил е отговор от СД, че касационната жалба на Е. е неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива във връзка с отговора.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
І. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на ответното Е. са поставени две групи въпроси: 1. Възможно ли е влогоприемателят, който упражнява право на задържане по чл.315,ал.1 ТЗ, да изпадне в забава на длъжника след получена от него покана от влогодателя да върне вложената вещ, но не връща предмета на договора за влог?, Какво е съотношението между чл.315,ал.1 ТЗ, чл.79 и чл.252 ЗЗД, намират ли се тези разпоредби в съотношение, като специална към обща?, Ако чл.315 ТЗ е специална по отношение на чл.70 и 252 ЗЗД, то възможно ли е поради упражняването на право на задържане от длъжника, той да изпадне в забава да върне вложената вещ на “влогоприемателя”?, 2. Как се разпределят разноските в случай, като настоящия? Дължи ли влогоприемателят да заплати на др.страна разноски?, Може ли да се приеме, че като ответникът-влогоприемател упражнява право на задържане, той не е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл.78,ал.2 ГПК.
Касаторът твърди, че по тези въпроси нямало практика и с оглед преодоляване погрешните виждания на Пловдивски АС, те били от значение за развитие на правото.
Първата група въпроси не са обусловили изхода на делото, защото никъде въззивният съд не е приел, че институтът на изпълнението по чл.69 и 70 ЗЗД е специален по отношение правото на задържане по чл.315 ТЗ, както твърди касаторът и се позовава всъщност на отделни текстове от ЗЗД за изпълнение на задълженията. Няма и как да има такива мотиви, защото правото на задържане е във връзка с възражение за неизпълнен договор. Няма и доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
Съотношението се прави между други разпоредби. Търговското право на задържане е особена хипотеза на правото на задържане по чл.91,ал.1 ЗЗД и се отличава в четири посоки. Преди всичко то не е обусловено от връзка между предмета на задържане и обезпечаваното със задържането вземане – то е задържане без конекситет. При търговското право на задържане, за разлика от правото на задържане по чл.91,ал.1 ЗЗД, между вземането и вещта не е необходимо да съществува връзка. При правото на задържане по чл.91,ал.1 ЗЗД особеностите й са описани от закона, което не означава, че тази връзка е конекситет.
Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките между страните-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Втората група въпроси са във връзка с обжалване на решението в частта за разноските, но касаторът не е изпълнил процедурата по чл.248 ГПК.
ІІ. В изложението на ищцовото СД са поставени два въпроса: 1.В случай, че търговски дружества при прехвърляне на собственост върху зърно, съгласно чл.28 ЗСТЗ, не спазят изискуемата се по закон форма, но изпълняват сделката и не са оспорили своевременно нейното възникване, следва ли да се приеме, че търговците не са сключили такъв договор?, 2. В случай, че ТД в трайни търговски отношения по покупко-продажба на селскостопанска продукция, подпишат привиден договор за влог, но без да го изпълняват, следва ли да се приеме така сключеният договор за действителен?
Касаторът твърди, че тези два въпроса били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а едновременно с това били решавани противоречиво от съдилищата.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения. За представените решения на ВнАС и САС няма данни да са влезли в сила.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 232/28.05.2012 г. по в.т.д. № 265/2012 г. на Пловдивски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: