3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
С., 25.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 986 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 17239/26.VІІ.2010 г. на Т. Т. В. от [населено място], подадена против въззивното решение № 970 на Пловдивския ОС, ГК, V-ти с-в, от 30.VІ.2010 г., постановено по гр. д. № 1187/2010 г., с което е било частично потвърдено първоинстанционното решение № 654 на Пловдивския РС, ХІІ-ти с-в, от 26.ІІ.2010 г. по гр. д. № 7949/09 г.: за осъждането й – по евентуално съединеният с иск по чл. 422 ГПК осъдителен иск с правно основание по чл. 534 ТЗ – да заплати на Т. Т. Ч. от [населено място] сума в размер на 2 164 лв., с която се била обогатила в негова вреда поради погасяване по давност на вземането му по запис на заповед от 12.ІІ.2002 г. с падеж една година след датата на издаването му.
Оплакванията на касаторката В. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид необоснованост и постановяването му при допуснати от състава на Пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му и прекратяване на пр-вото по делото или, алтернативно, касирането му като неправилно и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по съществото на облигационни спор, с който искът на Т. Ч. с правно основание по чл. 534 ТЗ да се отхвърли в предявения по делото негов размер, ведно с присъждане на всички направени в трите инстанции от В. разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Т. Тр. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване „с вероятност обжалваното решение да е недопустимо, което е основание за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1, вр. с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Т. Т. Ч. от [населено място] писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост, респ. неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на Т. Т. В. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1, изр. 4-то на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, „различен от този, който сочи касаторът”, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на това решение. Надлежно разяснено е било по-горе, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд. Ето защо касаторът във всички случаи е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на релевантния правен въпрос, като неизпълнението на това основно негово задължение представлява само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/, вкл. и изтъкваната вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт. Докато в процесния случай касаторката В. не е релевирала в изложението към жалбата си какъвто и да е правен въпрос, по който Пловдивският ОС да се произнесъл, а простото твърдение за наличие на порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, независимо от подкрепящите го доводи за природата на специалния иск по чл. 422 ГПК, не е от естество надлежно да обоснове приложно поле на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 970 на Пловдивския окръжен съд, ГК, V-ти с-в, от 30.VІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1187/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2