2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
гр.София, 03.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 523/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по искане на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.) за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски апелативен съд № 94 от 22.06.2011 г. по ч.гр.д.№ СП 90/ 2011 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Софийски градски съд по гр.д.№ С-22/ 2011 г. и по този начин е отхвърлено искането на К. за обезпечение на бъдещ иск по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу М. А. М. и М. Н. М. чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрана върху недвижими имоти, запор върху движими вещи, вземания, дружествени дялове и акции.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправните въпроси може ли да започне проверка по ЗОПДИППД за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, след влизане в сила на осъдителна присъда срещу проверяваното лице, както и трябва ли подлежащото на отнемане имущество да е придобито в резултат на престъплението, за което лицето е осъдено. По същество жалбоподателят твърди, че са налице всички предвидени в закона основания за налагане на претендираното обезпечение. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, след което искането му за налагане на обезпечителни мерки да бъде уважено.
Ответните по частната жалба страни М. А. М. и М. Н. М. не вземат становище.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение обаче е неоснователно.
Първият повдигнат въпрос не обуславя крайните изводи в обжалваното определение. Въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция не по съображения, че не е допустимо да започне проверка по ЗОПДИППД след влизане на присъдата в сила, а поради това, че проверката е надхвърлила законоустановения срок и тъй като липсват данни имуществото, чиято възбрана и запор се иска, да е придобито в резултат на престъпна дейност. Правен извод, че не е допустимо проверка по ЗОПДИППД да започне след влизане в сила на присъда за престъпление по чл.3 от ЗОПДИППД, въззивният съд не е формирал. Следователно поставеният в тази връзка въпрос не обуславя въззивното определение, а по такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато: какъвто и отговор да бъде даден от ВКС, това не би се отразило на крайните изводи на въззивния съд.
По втория повдигнат въпрос касаторът не доказва наличието на противоречива практика. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такава би била налице, ако в два влезли в сила акта по същия въпрос са дадени две противоположни разрешения. Представянето на доказателства за наличие на противоречива практика е в тежест на касатора. При липса на данни по делото поставеният въпрос по наличието на връзка между престъпната дейност и имуществото, чието възбраняване и запориране се иска, да се разрешава противоречиво, и по него касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд № 94 от 22.06.2011 г. по ч.гр.д.№ СП 90/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: