3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 07.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 390/2012 година.
Производството е по чл.274,ал.2,изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.А.А. -пълномощник на Б. А. Г. и П. С. Г. против определение № 218/28.05.2012 год.по гр.д.№ 204/2012 г.,по описа на Върховен касационен съд,ІІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че при определяне цената на иска съдът е следвало да вземе предвид,че правата и задълженията на страните са общи и почиват на едно и също правно основание – недвижимият имот е семейна имуществена общност.
Ответникът счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС е отчел обстоятелството,че в случая цената на всеки от предявените при условията на обективно съединение искове с правно основание чл.86 ЗЗД,съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че с оглед характера на предявените искове и качеството на касаторите/ищци цената на исковете следва да се определи като сбор от цената на всички претенции.
Делото е образувано по предявени осъдителни искове от Б. А. Г. и П. С. Г. против [община] за заплащане на всеки от тях по 3912,26 лв.мораторна лихва върху първоначалната оценка в размер на 15 633,33 лв.,равняваща се на дължимото обезщетение за отчуждения им недвижим имот,за периода 04.07.2005 год.-10.02.2009 год.Въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното отхвърлително решение.
Цената на иска за парично вземане се определя от търсената сума – чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК. Когато ищците претендират парично задължение, те предявяват не един иск, а толкова, колкото са претендираните самостоятелни парични задължения. Касае се за обективно кумулативно съединени искове, като за допустимостта на касационно обжалване на решението по тях, е меродавна цената на всеки от съединените искове.Касае се за отделни искове,с отделна цена за всеки от тях.Поради това неправилно жалбоподателите поддържат, че цената на иска е 7842,52 лв. Тази сума представлява сборът от цената на двата обективно кумулативно съединени иска, но след като всеки от тях е с цена под 5 000 лв., постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 218/28.05.2012 год.по гр.д.№ 204/2012 г.,по описа на Върховен касационен съд,ІІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: