О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 07.12. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4551 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. от [населено място] и допълнение към нея от особения представител адвокат И. Ю. от САК срещу определение № 1844 от 12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2863/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено определение от 28.03.2018 г. по гр.д. № 835/2018 г. на СГС, ГО, I-6 състав, с което е върната исковата молба на основание чл.130 ГПК и е прекратено производството по делото. В нея се твърди, че определението е неправилно и постановено в противоречие на норми от международното право, поради което следва да бъде отменено.
В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящ изхода на делото въпрос, следва ли въззивният съд, когато констатира нередовност на исковата молба, сам да инициира процедурата по отстраняването й по реда на чл.129, ал.2 ГПК? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС в ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС и решение № 42 от 07.04.2015 г. по т.д. № 868/2014 г. на ВКС, ІІ т.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 835/2018 г. на Софийски градски съд, I-6 състав е образувано по иск на Е. Д. М. срещу Р. Х. Т. за обезщетение на вреди, причинени във връзка с извършени процесуални действия по ДП № 431/2010 г. на СДВР. С оглед твърденията за причинени вреди на ищеца, съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания да уточни ответника по делото. С молба от 20.02.2018 г. ищецът е посочил, че ответник по иска за обезщетение е същото лице в качеството му на служител на МВР, поради което съдът е върнал исковата молба на основание чл.130 ГПК, тъй като съгласно чл.216, ал.2 ЗМВР, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения при и по повод изпълнение на служебните си задължения. Определението за връщане на исковата молба е потвърдено от Софийски апелативен съд и е предмет на обжалване пред настоящия състав на ВКС.
Допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд. Не е налице и явна необоснованост на съдебния акт, засягаща търсената от ищеца защита, поради което липсват предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Липсват и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд при нередовна исковата молба. Отговор на поставения въпрос се дава в т.4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, в която се приема, че при констатирана нередовност на исковата молба, въззивният съд следва да инициира процедурата по отстраняване на нейната нередовност, а при бездействие на ищеца да прекрати производството. В случая, съдебната практика на ВКС е съобразена от съда, който изрично е дал указания на ищеца в този смисъл и след направеното от него уточнение е достигнал до извода, че исковата молба следва да се върне на основание чл.130 ГПК.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1844 от 12.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2863/2018 г. на Софийския апелативен съд, 1 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.