Определение №566 от 9.7.2018 по гр. дело №447/447 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 566
София, 09.07.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 447/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. Б., срещу въззивно решение №7764 от 20.11.2017 г. по гр. дело №5152/2017 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 23.02.2015 г. по гр. дело №38004/2013 год. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че страните по делото са били в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „изпълнителен директор” на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Със заповед № РД-15-702/18.07.13 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.19а, ал.2 и чл.54, ал.5 от Закона за администрацията. Преди това с писмо с изх. №03-464/15.07.2013 г. министърът на земеделието и храните е предложил на министър-председателя на РБ да съгласува уволнението на ищеца. Върху писмо с изх.№ 03-464/18.07.13 г., с което министърът на земеделието и храните е уведомил министър-председателя на РБ, че с предложение вх.№ 04.08-81/15.07.13 г. е потвърдил освобождаването от длъжността „изпълнителен директор“ на И. на ищеца и е предложил за временно изпълняващ длъжността да бъде назначено друго лице, е поставена и подписана от министър-председателя на РБ резолюция „Да“. С писмо изх.№ 04-08-81/18.07-13 г. гл.секретар на МС е изпратил на министъра на земеделието и храните съгласуваното предложение с изх.№ 03-464/18.07.13 г. Съгласно разпоредбата на чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията /ЗА/ правоотношенията с посочените в чл.19, ал.4 еднолични органи /сред които са и изпълнителните директори на изпълнителни агенции/ могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Съобразно чл.54, ал.5 от ЗА договорът с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя. Към датата на връчване заповедта за уволнение е дадено съгласие на министър-председателя, като съгласуването е изпратено на министъра на земеделието и храните от главния секретар на МС. При това положение по делото са установени предпоставките на чл.54, ал.5 от ЗА вр. чл.19а, ал.2 и искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Ответникът по касационната жалба Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следния правен въпрос: необходимо ли е документът, който удостоверява даденото съгласие на министър-председателя да достигне до своя адресат – министъра на земеделието и храните преди да бъде издадена заповедта за уволнение. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №7764 от 20.11.2017 г. по гр. дело №5152/2017 г. на Софийския градски съд. Повдигнатият въпрос е неотносим, защото въззивният съд не е приел, че не е необходимо документът, който удостоверява даденото съгласие на министър-председателя да достигне до своя адресат – министъра на земеделието и храните преди да бъде издадена заповедта за уволнение. Напротив – прието е изрично в мотивите, че съгласуването с министър-председателя е извършено преди връчване заповедта за уволнение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 300 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7764 от 20.11.2017 г. по гр. дело №5152/2017 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., [населено място], да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, [населено място], 300 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top