О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
[населено място], 09.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 428/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на П. К. В. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Н. Т., против въззивното определение от 19.07.2011 год. по ч. гр. д. № 1276/2011 год. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.05.2011 год. по гр. д. № 10670/2007 год. на Варненския районен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане претенцията на жалбоподателя по чл. 286 ГПК /отм./ за сумата 25 714 лв., представляваща половината от стойността на всички довършителни работи по апартамента, предмет на делбата, и производството в тази му част е прекратено.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му с твърдението, че е налице смесване на допустимостта на претенцията за подобрения с нейната основателност.
Ответницата по частната жалба В. Д. П., чрез пълномощника й адв. Д. Б., в представения писмен отговор оспорва допустимостта на касационното обжалване, респ. основателността на жалбата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото по предявения от съделителя, сега жалбоподател, иск за извършени в делбения имот довършителни работи, въззивният съд приел, че заявената претенция по своята същност представлява иск по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК /отм./ и подлежи на разглеждане в първата фаза на съдебната делба, която е приключила с влязло в сила решение. Недопустимо е съделителят да предявява претенции на трети лица /извършилите тези подобрения в периода от 1986 до 1995 год./ във връзка с техни облигационни отношения с другия съделител.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото в частта му по претенциите по сметки. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. това по т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че произнасянето по процесуалноправния въпрос за допустимостта на претенцията на бивш съпруг против другия за заплащане на увеличената стойност на делбения имот вследствие извършени в него подобрения по време на брака от близки на този съпруг с дарственото им намерение единствено по отношение на него, противоречи на разясненията в ППВС № 1/1979 год., т. 11 относно приложението на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, както и на цитираната и представена съдебна практика по отделни граждански дела.
Поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице, тъй като представените съдебни решения по гр. д. № 477/86 год. на ІІ г.о., гр. д. № 2372/94 год. на V г. о. на ВС, гр. д. № 2075/2005 год. на ІV-б г. о. на ВКС, както и разясненията в т. 11 на ППВС № 1/79 год. са неотносими към релевантния за спора процесуалноправен въпрос за допустимостта на претенцията на жалбоподателя за заплащане на половината от стойността на подобренията в делбения имот, придобит по време на брака на страните, извършени от трети лица, негови близки, с намерението да дарят единствено него. Така, както е заявена претенцията по сметки касае правоотношения с трети лица, чиито права жалбоподателят не може да претендира по реда на чл. 286 ГПК /отм./, относим до искания по сметки между съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването на стойността на съсобствения имот. Твърденията на жалбоподателя са в смисъл, че довършителните работи в делбения имот са извършени със средства на трети лица и то по време на брака между страните, които средства са му дарени само на него, всъщност представляват искания за трансформация на лични средства, придобити по дарение, в придобиваването на имота, както е приел въззивният съд. Произнасянето по допустимостта на тази претенция в делбеното производство е релевантният въпрос, обусловил извода на въззивния съд, произнасянето по който не бележи наличие на противоречие с представената съдебна практика, относима към същността на неоснователното обогатяване, поради което и поддържаните основания за допускане на касационното обжалване не са налице.
Така, както е формулиран от жалбоподателя процесуалноправният въпрос, не сочи на обосноваване на противоречивото му решаване от съдилищата, нито е решен в противоречие с практиката на ВКС, а изложените доводи касаят оплакване за неправилност на изводите на съда, които не могат да се обсъждат в настоящето производство.
Водим от горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2228 от 19.07.2011 год. по ч. гр. д. № 1276/2011 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от П. К. В. от [населено място], чрез адв. Н. Т. частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: