O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 08.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 262 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 76/20.01.2009 година на И. К. Д. от с.вълча поляна , Ямболска област чрез процесуалния си представител адв. П срещу въззивно Решение Nо 270 от 12.11.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 461/ 2008 година на Ямболския окръжен съд.
С обжалваното решение, въззивният съд е оставил в сила Решение No 35 от 28.08.2008 година по гр.д. Nо 158/2007 година на Елховския районен съд по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ по отхвърления иск срещу О. Е. за признаване правото на собственост на дворно място от около 770 кв.м., ПИ Nо 115 в кв. 11 по плана на с . Вълча поляна и за отричане правото на собственост на О. Е. по отношение на това дворно място.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила свързано с обсъждане на доказателствата по делото, и на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателят Д. чрез процесуалния си представител – адв. П мотивират допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК , поддържайки , че по въпросите за придобиване правото на собственост по давност, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС- Решение Nо 1653/02.12.1999 година по гр.д. Nо 1124/99 г.-IV отд.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника О, с който се поддържа , че не са налице предпоставите за допустимост на касационното обжалване, тъй като не се касае до претенция въз основа на реституция по ЗВСОНИ или ЗВСНОИ по ЗТСУ …. или други благоустройствени закони, собствеността се претендира на основание придобивна давност и решението е съобразено с трайната практика на ВКС по въпросите за приложение на този правен институт.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. предвид на данъчната оценка на имота от 71 507.70 лв.
Релевираното основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Материално-правеният въпрос за основанията, фактически и правни, при който на владеещият несобственик на един недвижим имот може да се признае придобито право на собственост на основание давностно владение в хипотезите на чл. 79 ал.1 ЗС, като оригинерен способ за придобиване правото на собственост,не е разрешен в противоречие на трайно установената съдебна практика. С разпоредбата на чл. 79 ал.1 ЗС законодателят установява , че на основание давностно владение може да се придобие чужд имот, само ако в продължение на повече от 10 години несобственикът упражнява правомощията на собственика като единствено той от свое име и за себе си владее и ползва , стопанисвайки терена или постройката,имота , фактически се разпорежда се със същия като строи, подобрява и др. и това негово поведение е манифестирано необезпокоявано от никого, и най –вече от собственика на имота.
Решението на въззивния съд е съобразено с практиката на съдилищата както досежно онези фактически действия , който са израз на упражняване правомощията на собственика , така и от гл.т. приложение на правната норма, като е съобразено, че собственик на имота е О. Е., която по силата на предвиждането по РП на селото е отредила терена за озеленяване и същия има качеството на публична общинска собственост. Цитираното като съдебна практика решение на ВКС в конкретния случай не може да обоснове допустимостта на касационното обжалване , тъй като / според твърденията на самия ищец / не е налице хипотеза на отчужден терен.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 76/20.01.2009 година на И. К. Д. от с. В. поляна , Ямболска област , заявена чрез процесуалния представител адв. П срещу въззивно Решение Nо 270 от 12.11.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 461/ 2008 година на Ямболския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :