О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
гр.София, 10.07.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 1028 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Б. П., чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 12.10.2018г., постановено по в.т.д.№230/2018г. на Окръжен съд – Добрич, с което след отмяна на решение от 11.04.2018г. по гр.д.№574/2016г. на Районен съд – Балчик, е отхвърлен предявения от Д. Б. П. срещу Р. Д. А. иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. Д. А., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Д. Б. П. срещу Р. Д. А. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 23 000лв., представляваща стойността на предадена без основание от ищеца на ответника през 2012г. добита от първия продукция слънчоглед-22 220 кг.,царевица 78 220 кг.,след извършена бонификация -76 578 кг., везно със законната лихва от заведждане на иска до изплащане на сумата.
Въззивният съд е изложил съображения, че ищецът не е ангажирал по делото никакви,нито писмени,нито гласни доказателства,за установяване на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД: че ответникът се е обогатил без основание, а ищецът е обеднял; обогатяването на ответника да е за сметка на обеднилия ищец; връзката на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,т.е те да се дължат на едни и същи факти или групи от факти. Въззивният съд е изложил съоображения, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е приел като доказателства по делото приложени към исковата молба незаверени фотокопия на документи, които нямат доказателствена сила. Освен това е посочено от съда, че сами по себе си, при липса на други доказателства по делото, те не удостоверяват никакви релевантни във връзка с предявения иск обстоятелства. Посочено е, че става сума за неподписани от ответника частни документи – кантарни бележки,товарителници,изплащателна сметка,данни от „личен тефтер“, които касаят трети, различни от ответника по иска лица и които е прието, че по никакъв начин не удостоверяват твърдението на ищеца,че е предал на ответника описаното в исковата молба количество и вид зърно. Относно свидетелскиет показания е прието, че се отнасят единствено до обстоятелства, свързани със записа на заповед /приет за нередовен от външна страна и затова недействителен с оглед преправянето на датите на издаване на ефекта и неговия падеж/. Представените по делото Постановление от 22.07.2015г. по пр.758/2015г.на Окръжна прокуратура Добрич и Постановление от 18.02.2016г.по пр.пр.179/2015г. по описа на РП Б. са приети за неотносими към предмета на гражданския спор, като постановление от 18.02.2016г.по пр.пр.179/2015г. по описа на РП Б. има доказателствена сила в гражданския процес само досежно отказа за образуване по подадена от ищеца жалба на наказателно производство срещу ответника,но не и относно други обстоятелства.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: „за задължението на въззивния съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални дейстия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания“. Касаторът сочи, че по поставения въпрос въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС – постановени решения по чл.290 ГПк и ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е поставен от касатора във връзка с приетото от въззивния съд, че първоинстанционният съд се е позовал на приети като доказателства незаверени преписи от документи без да укаже на страната, че следва да бъдат заварени. Настоящият съдебен състав не намира да е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, доколкото, както се посочи по-горе, в мотивите на въззивното решение са изложени и съображенията на въззивния съд, че дори и да бяха представени в заверен препис документите „сами по себе си, при липса на други доказателства по делото, те не удостоверяват никакви релевантни във връзка с предявения иск обстоятелства“. Въззивният съд е извършил преценка на представените от страната доказателства и е приел, че не установяват елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, чието установяване е в доказателствена тежест на ищеца, както му е указано в доклада по делото на първоинстанционния съд. Поради това неоснователно се сочи от касатора, че въззивният съд следвало да му укаже, че не сочи доказателства и като не го е направил е изпаднал в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2. Неоснователно се сочи и противоречие с решение по гр.д.№4818/2016г. на ВКС, Іг.о., доколкото в разгледания там случай е налице хипотеза на непълен доклад – съдът не е дал ясни и точни указания за необходимостта от доказване на конкретни, имащи значение за спора факти и обстоятелства, а само общо указание за доказване на фактическите твърдения, изнесени в обстоятелствената част на исковата молба без тези твърдения да са посочени в доклада. Настоящият случай не може да се приеме, че е такъв.
Касаторът е посочил, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, в постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието че във въззивното производство страната може да иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 от ГПК – такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства; в този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им – чл. 260, т. 6 ГПК. Със задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, това разрешение е доразвито и доразяснено, като е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а – само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; както и че когато дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, въззивният съд следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.10.2018г., постановено по в.т.д.№230/2018г. на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: