О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 12.07.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 123 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба с вх. № 10301/28.12.2011 г. на Е. С. М. чрез адвокат Л. Д. срещу решение № 1757/18.11.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 1235/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по подробно изложени съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
С обжалваното решение, САС е обезсилил отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на Е. С. М. по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ вр. чл.26 ал.1 ЗЗД против [фирма] за установяване нищожност на решение по протокол № ПР-28/09.11.2006 г. на едноличния собственик на капитала на [фирма] – министъра на културата проф. С. Д. и иск с правно основание чл.431 ал.2 вр. чл.498 ГПК /отм./ за установяване на вписване с решение № 19/10.11.2006 г. по ф.д. № 1364/1995 г. на СГС на несъществуващи обстоятелства – заличаване на членове на СД на дружеството и вписване на нов състав на СД и е прекратил производството по делото. САС е приел, че ищецът Е. М. няма правен интерес от предявяване на иск по чл.431 ал.2 ГПК /отм./ с оглед действието на уважителното решение по този иск занапред и не конкретно в неговата правна сфера, тъй като той не се възстановява като член на СД при наличието на такова решение. САС е приел още, че решението на СГС по иска по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ вр. чл.26 ал.1 ЗЗД е постановено по непредявен иск, тъй като доводите по този иск са доводи, обуславящи основания за уважаване на другия иск – по чл.431 ал.2 ГПК /отм./.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване:
1. Допустимо ли е при повторно разглеждане пред въззивен съд без изменение във фактическите и правни обстоятелства по делото друг състав на въззивен съд да постанови решение с характер на определение за недопустимост на искове, поради липса на правен интерес и с този акт да се постигне отмяна на разрешението дадено с предходно задължително определение на друг състав на въззивния съд.
2. Налице ли е правен интерес от установителен иск по чл.431 ал.2 вр. чл.97 ал.1 и чл.498 ГПК /отм./ за трето заинтересовано лице, когато то няма никакъв друг иск за защита.
3. Налице ли е правен интерес за горепосочения иск, предявен от член на СД, когато при уважително решение по този иск ще се установи със сила на пресъдено нещо неправомерно освобождаване на този член на СД.
4. Ще има ли благоприятен ефект за третото лице от успешно проведен иск по чл.431 ал.2 вр. чл.97 ал.1вр. чл.498 ГПК /отм./, когато действието по така уважения иск ще бъде заличаване на вписването занапред, а не с обратно действие както е посочено в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
По първи въпрос: Няма основание за недопустимо произнасяне от САС по въпроса за допустимостта на предявените пред него искове независимо, че друг състав на САС е постановил определение отменяващо прекратително определение на СГС по тези искове. Вярно е, че е налице отменително определение на САС № 1152 по ч.гр.д. № 462 на прекратително определение на СГС по исковете, предявени от настоящият касатор срещу [фирма]. Следва да се посочи, че прекратителното определение на СГС е с оглед липса на правен интерес и неуточнени претенции в исковата молба. След отмяната на прекратителното определение на СГС от САС, СГС се е съобразил с това определение и в съответствие с него е постановил решение по същество на спора. В о.з. от 20.10.2010 г. пред СГС ищецът и настоящ касатор се е позовал на доводи, изложени в частната му жалба пред САС относно допустимостта на предявените от него искове, в същото съдебно заседание са приети и нови доказателства – представени по делото, но неприети преди това. Доколкото отменителното определение на САС не решава със сила на пресъдено нещо въпроса за допустимостта на един иск, няма пречка този въпрос да се разреши по друг начин от САС при обжалване на първоинстанционно решение по същия иск, а и в случая има нови уточнения и приети доказателства, които са от значение за преценката за наличие или липса на правен интерес по предявения иск. Доколко е правилна преценката на САС е въпрос, касаещ правилността и обосноваността на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК. Касаторът не сочи допълнителен критерий за селекция по този въпрос.
Останалите въпроси касаят правния интерес от предявения иск, като разрешението им е фактологично обусловено от твърденията и доводите на самия ищец. В този смисъл не може да се приеме, че формулираният въпрос под № 2 е такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът под № 3 е необуславящ изхода на спора, тъй като правомерното, респективно неправомерно освобождаване на член на СД не е предмет на предявените искове по настоящото дело. С въпросът под № 4 на практика се иска тълкуване на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което е недопустимо в настоящото производство и не обуславя въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Относно разрешението на така формулираните въпроси, макар да не са такива по чл.280 ал.1 ГПК, не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Няма противоречие в разрешенията в обжалваното решение и дадените такива в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, а представените решения на тричленни състави на ВКС са по казуси, обективно неидентични с настоящия и не обуславят наличие на хипотези на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Не се излагат и съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са направени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1757/18.11.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 1235/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.