1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 13.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1085/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 146 от 20.05. 2011 г. по гр.д.№ 459/ 2006г. на Хасковски окръжен съд е признато за установено, че ищците са собственици на следните недвижими имоти- парцел І -1113 в кв.93 с площ 6570 кв., парцел ІІІ- 2308 с площ 1845 кв.м. в кв.93, ведно с масивна сграда в югоизточната част, п.ІІ в кв.92 с площ 6250 кв.м., имот пл.№ 1605 от 12202 кв.м., п.ІІ- 2308 с площ 3133 кв.м в кв.93, всичките по регулационния план на [населено място], като ответниците Общината в [населено място], ПК „М.” и физическите лица К. П., Л. Я., Д. Х., Т. К., Карамфила К., К. Я., А. П. и С. В. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на ищците владяните от тях части от имотите им.
Решението е обжалвано от ПК „М.” в частта, с която спрямо кооперацията е прието за установено и същата е осъдена да предаде на ищците владението на парцел І-1133 с площ 6570 кв.м. и парцел ІІІ- 2308 с площ 1845, ведно със сградата в югоизточната част на имота. В жалбата се излагат съображения за недопустимост на въззивното решение, както и доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необосновани изводи относно собствеността на имота.
Поддържат се и всички основания по чл.280, ал.1 Г. за допускане на касационното обжалване.
В останалата част решението е влязло в сила.
Ищците оспорват касационната жалба, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане:
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са наследници на съдружниците на бившето търговско д-во [фирма], със седалище [населено място], чието имущество е било национализирано по З.. Съставът на имуществото е установен с акт за държавна собственост № 106/ 12.01.1961 г., а именно дворно място от 30 дка, както и четири сгради, съставляващи консервна фабрика. Имотът е предаден за стопанисване и управление на ОТП Д.- филиал [населено място]. Ищците намират, че имотът им е възстановен на основание чл. 2 ЗВСОНИ, за което са поискали отписването му от актовете за държавна собственост. Установено е, че част от имотите се владеят от ПК „М.”, поради което същата е осъдена да предаде владението им на ищците. За неоснователни са намерени възраженията на този ответник, че ищците не са доказали придобиване на собствеността от страна на търговското дружество, че имотите не подлежат на възстановяване, тъй като в тях има новопостроени сгради, както и че ПК „М.” е придобила имота по давност, като отхвърлянето на възраженията е съответно мотивирано.
а/ Първият аргумент от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и съответно довод за допускане на касационно обжалване е за недопустимост на обжалваното решение. Той се свързва с твърденията, че съдът се е произнесъл по нередовна /с отстранени извън срока нередовности в исковата молба/, че се е произнесъл по иск, който не е предявен и по иск с неуточнено правно основание / в смисъл по коя от двете алинеи на чл.2 ЗВСОНИ е настъпило възстановяването на имота/. Проверени с оглед данните по делото, а също така и служебно, съгласно правомощията на ВКС да допусне касационно обжалване при вероятна недопустимост на решението, дори и да не са наведени такива твърдения от жалбоподателя /ТР № 1/2009г/, настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че няма основания да приеме решението на въззивния съд за недопустимо. Производството по делото се е развило по реда на отменения ГПК, като възивният съд е съобразил вменените му правомощия като инстанция по същество да вземе мерки за отстраняване нередовностите в исковата молба, в резултат на което както предметът на спора, така и правното основание и индивидуализацията на претендираните имоти са били точно очертани, така че защитата на ответника не е била затруднена, нито съдът се е произнесъл по непредявен иск. Специално за правното основание- неконкретизирането по коя от двете алинеи на чл.2 ЗВСОНИ е настъпило възстановяване, то също не обуслява недопустимост на решението, тъй като при данните, че се касае за имот, одържавен по З., е очевидно, че възстановяването настъпва по силата на ал.1 на чл.2 ЗВСОНИ и непосочването на конкретната алинея от въззивния съд не води до недопустимост на решението.
В останалата част от този пункт на изложението се развиват оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения във връзка с обсъждане на доказателствата по делото и за необоснованост на направените правни и фактически изводи относно това какви имоти е притежавало д-вото [фирма], какви имоти са национализирани по З., установена ли е тяхната идентичност с имотите, предмет на настоящия процес, застроени ли са и с какви сгради /заварени или новопостроени/, точната индивидуализация на имотите по действащия регулационен план и други въпроси по съществото на спора. По естеството си тези оплаквания представляват основания за отмяна на решението по чл.281 ГПК и не покриват основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ако се твърди, че в дейността си по решаване на спора възивният съд е допуснал противоречие с ТР № 1/ 4.01 2001 г. на ОСГК на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество и съдържанието на мотивите към нейните решения, което се свързва с основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че такова противоречие не е налице, тъй като в решението на въззивния съд са изложени мотиви по всички съществени въпроси по спора, обсъдени са доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните и са обоснови съответни правни изводи относно основателността на предявения иск.
б/ Останалите доводи, развити в жалбата, въпреки че са представени несистематизирано, се свеждат до формулирането на материалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, като се твърди, че даденото по тях разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 1/ 1995г., ТР № 6/ 2006г., както и на отделни решения на състави на ВКС по конкретни дела- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Подреден според логическата му последователност и връзка с предмета на делото, първият материалноправен въпрос / стр.16-18 от жалбата/ е свързан с установяване правото на собственост на търговското д-во върху национализирания имот и неговата индивидуализация. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, илюстрирана с р. № 1705/6.12.2001 г. по гр.д.№ 121/ 2001 г. на ІV г.о., р.№ 124/ 3.11.1955 г. на ОСГК, р.№ 780 от 16.04. 1976г. по гр.д.№ 411/ 1976г. на І г.о., р.№ 479/ 18.02. 1960 г. по гр.д.№ 303/60г. на ІІ г.о. и р.№ № 658 от 4.07. 2000 г. по гр.д.№ 652/ 99г.на І г.о. От прегледа на тези решения се установява, че в тях най- общо се разглежда въпроса с какви доказателства и доказателствени средства може да се установи едно национализирано имущество, като се приема, че това могат да бъдат различни документи, създадени както по повод на национализацията, така и след това, като няма пречки данни за имота да се извлекат и от съставен акт за държавна собственост, в който се дава описание на обектите, предмет на одържавяването. В същия смисъл е и решението на въззивния съд, който е обсъдил всички доказателства по делото, имащи отношение към национализирания имот и неговата индивидуализация, поради което не е налице противоречие с представената практика, а съответно и основание за допускане на касационна обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Индивидуализацията на имота към настоящия момент и идентичността му с одържавения имот също е въпрос на конкретни доказателства и зависи от установените по делото фактически обстоятелства, поради което направените в тази насока изводи от въззивния съд не обосновават правен въпрос, който да е основание за допускане на касационно обжалване
Вторият материалноправен въпрос / стр.18 и сл. от жалбата/ е относно възможността за възстановяване на имоти, които са застроени след одържавяването. Данните по делото са, че от търг. д- во е бил отчужден застроен имот- консервна фабрика, както и че към настоящия момент старите сгради не съществуват. Разрушени са и сградите, построени след одържавяването, с изключение на една- цех за сладкарски изделия в парцел ІІІ- 2083, която е присъдена на ищците, тъй като е прието, че като строеж е незаконна и има статут на приращение към терена, който също се възстановява.
Правният въпрос, който поставя касаторът, засяга друга хипотеза, тъй като той предпоставя, че е отчужден незастроен имот, който впоследствие е застроен. Тази хипотезата не се покрива от данните по настоящото дело, по което е налице одържавяване на застроен имот- терен и сгради на консервна фабрика, поради което изграденият на тази основа материалноправен въпрос е неотносим към делото и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
В частта относно парцел ІІІ-2083 е налице основание за допускане на касационно обжалване само по въпроса относно това подлежи ли на възстановяване заварената в имота сграда- цех за сладкарски изделия, за която е безспорно, че е построена след одържавяването. В тази част решението е постановено в противоречие с ТР № 1/1995 г., според което ако сградата има самостоятелен статут, тя не се възстановява, а се запазва собствеността на държавата, съответно на другите лица по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ.
Третият материалноправен въпрос / стр.19 от жалбата/ е във връзка с приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и се поставя поради това, че като ответник ПК „М.” е направила възражение за придобиване на имота по давност. В. съд е отхвърлил това възражение с мотиви, че след национализацията имотът е станал държавна собственост, каквато една кооперация не би могла да придобие по давност предвид забраната на чл.86 ЗС, както и поради това, че според разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата давност за имот, който се възстановява, не се зачита и би могла да започне да тече от влизане на нормата в сила- 22.11.1997г., докато в настоящия случай делото е образувано преди тази дата и следователно в полза на касатора полезна давност въобще не е започнала да тече. В тази част няма противоречие с р.№ 353/6.07.2010 г.по гр.д.№ 621/2009г. ІІ г.о, тъй като с него касационното обжалване е допуснато по други въпроси, а именно възможно ли е придобиването по давност на дворно място, в което е построена жилищна сграда и променя ли се с факта на застрояването характера на имота като земеделски, каквито въпроси по настоящото дело не стоят.
Поставеният правен въпрос във връзка с приложението на чл.2, ал.3 З./ отм/ също не обосновава допустимост на касационното обжалване, тъй като тази разпоредба урежда отношенията между общината и кооперацията, в случаите когато последната, без да има учредено право на строеж, е строила върху общински имот. В практиката се приема, че нормата има реституционен характер относно кооперативното имущество, докато в случая се касае за сграда в имот, който подлежи на възстановяване по друг реституционен закон.
Същинския правен въпрос по делото е свързан с това, че съгласно чл.1 и 2 ЗВСОНИ имотите се възстановяват, ако към момента на влизане в сила на закона са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон. Ако имотът към същия момент е собственост на кооперация, той не подлежи на възстановяване, тъй като кооперациите не са включени при изброяване на субектите, заварени като собственици на подлежащото на възстановяване имущество, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика. В случая кооперацията не е установила да е била собственик към 1992 г. на терена и на какво основание, тъй като по делото е имало данни само за това, че през 1968 г. й е предоставена част от държавен парцел за построяване на содолимонаден цех и бозоварна, което не води до придобиване на собственост, а и касаторът не се позовава на придобиване на имота на основание чл.39 З.. По тези съображения следва да се приеме, че по отношение на терена / както за парцел І-1133, така и за парцел ІІІ-2308 в кв.93/ решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС и няма основание за допускане на касационно обжалване, а такова следва да се допусне само относно сградата в парцел ІІІ- цех за сладкарски изделия.
Водим от горните съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 20.05. 2011 г. по гр.д.№ 459/ 2006г. на Хасковски окръжен съд само в частта, с която искът спрямо ПК „М.” е уважен по отношение на една масивна сграда, построена в югоизточната част на парцел ІІІ- 2308 в кв.93 по плана на [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по отношение на останалата част от решението, засягащо ПК „М.”.
Указва на ПК „М.” да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 100 лв. и да представи в 7 дневен срок от съобщението вносния документ в съда, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
В частта, с която не се допуска касационно обжалване, определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: