1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2436 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № III-57 от 26.02.2018 г. по в. гр. д. № 165/2016 г. на Бургаския окръжен съд е отхвърлена молбата на С. Ж. У. за тълкуване на решение № 137/29.11.2016 г. по същото дело.
Съдът е приел, че постановеният диспозитив, с който С. Ж. У. е бил осъден да заплати във втората фаза на делбата на К. Н. Г. сумата от 59 707,50 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода 01.10.2008 г. – 13.01.2013 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане на решението в сила, е ясен и не се нуждае от тълкуване. В диспозитива на решението ясно и недвусмислено е посочено кой е началният момент, от който се дължи лихва за забава и след като той е известен, няма съмнение за началната дата, от която се дължи лихвата.
Касационна жалба срещу решението по чл.251 ГПК е подадена от С. Ж. У..
Жалбоподателят счита, че основното въззивно решение по предявената парична претенция е неясно и се нуждае от тълкуване. В диспозитива му е посочено, че присъденото обезщетение се дължи за периода 01.10.2008 г. – 13.01.2013 г., а в мотивите е прието, че обезщетението се дължи за имот със сезонно ползване, изключващо зимните месеци на периода. От самото решение не ставало ясно дали присъденото обезщетение се дължи само за сезонното ползване през летните месеци на периода, или за целогодишното ползване. Налице било противоречие между мотиви и диспозитив.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли в диспозитива на съдебно решение, с което се присъжда обезщетение за лишаване от ползване на имот, за който решаващият състав е приел, че е такъв със сезонно ползване, да се отграничи периодът на съответния сезон, в който може да се ползва имотът, от периода, за който е предявена исковата претенция.
Ответницата К. Н. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, но не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускането й до разглеждане по същество от ВКС. Поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Няма колебание в съдебната практика, че когато присъжда обезщетение за лишаване от ползване на имот съдът посочва в диспозитива кое е осъденото лице, на кого трябва да се плати, цялата сума, която се присъжда, както и периода, за който тази сума се дължи, а ако има и претенции за лихви, те също следва да бъдат присъдени. Обстоятелството, че присъдената главница е формирана като размер само от обезщетението, което се дължи за сезонното ползване на имота, т.е. за летните месеци, е безпредметно да се отбелязва в диспозитива на решението, тъй като това е въпрос на мотиви. В диспозитива не се отбелязват конкретно месеците, за които се дължи обезщетението, а като цялост сумата на обезщетението и периодът, за който тя се дължи. Въззивният съд е действал в съответствие с тази утвърдена практика. Постановеното от него решение е ясно и не се нуждае от тълкуване, както е прието и в атакуваното в настоящото производство решение по чл.251 ГПК. По тази причина последното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-57 от 26.02.2018 г. по в. гр. д. № 165/2016 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: