О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 15.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5313 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 675 от 29.03.2013г. по гр.д.№ 3734/2012г. на Апелативен съд [населено място], с което е отменено решение № 103/06.07.2013г. по гр.д.№ 349/2011г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която е признато за установено че [фирма] е собственик на 1551 кв.м., пхредставляващи част от имот с идентификатор 04279.618.22, но непавилно заснети в очертанията на имот 04279.618.21 и вместо това е признато за установено, че [фирма] е бил собственик към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на Б. на 1551 кв.м., представляващи част от имот с идентификатор 04279.618.22, защрихована в червен цвят в скица № 2 към заключението на вещо лице И. А., която преподписана от съда е неразделна част към решението, която част е неправилно заснети в очертанията на имот 04279.618.21.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.7, ал.1 т.5 ЗМСМА, пар.42 ПЗР ЗОС в сила от 01.07.2006г. и за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и необоснованост на извода, че следва да има отчуждаване на спорната площ.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани три въпроса 1. в хипотезата когато регулационния план е изменен по инициатива на собствениците при действието на ЗУТ и заповедта е влязла в сила, следва ли да се счита, че регулацията е приложена, 2. при наличие на несъответствие между имотните граници по предходен кадастрален план с имотните граници в последващия план, които съответстват на уригулираните имоти по изменения регулационен план, може ли да се приеме, че е налице грешка в кадастралната карта. 3. при наличие на влязъл в сила кадастрален и регулационен план от 2001г. който е изменен частично през 2004г. и съгласно който общинския имот е 04279.618.21 е отреден за улица с предназначение за движение и транспорт, но не е реализирана в срока по чл. 208 ЗУТ, представлява ли този имот публична общинска собственост. По тези въпроси твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация не взема становище..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът [фирма] е придобил имот 2822 от кв.1/7 по плана на [населено място] с площ 25665 кв.м. по реда на 717, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на [фирма] като обособена част с постановление по чл. 717, ал.4 ТЗ от 05.05.2000г. Имота е бил актуван с акт за държавна собственост № 938/02.10.1997г. Актът е съставен на основание чл. 68 ЗДС като имот, включен в капитала на търговско дружество. Целия актуван имот е с площ 25665 кв.м., безвъзмездно включени в капитала на дружеството още от 1955г. според отбелязването в акта. С плана от 1955г. този терен е бил отреден за Д. „Д. Х.Д.”. С решение на архитектурно-градоустройствената комисия, взето с протокол 60/17.12.2000г. е уважено искането на [фирма] да се измени уличната регулация между т. 129 и т.132, като новата регулационна линия минава по имотната граница. Със заповед № 1318/19.03.2001г. /преди влизане в сила на ЗУТ/ е одобрен кадастралния и регулационен план на промишлена зона. Със заповед № 1205/12.11.2002г. на кмета е одобрено допълнение на кадастралния план с имот 3841в кв.2 с верните имотни граници за този имот, който е възложен с Постановлението от 05.05.2000г. на ищцовото дружество. Площта на имота към този момент е посочената в постановлението – 25665 кв.м. Ищецът е подал молба № 0107/21.01.2004г., по която е взето решение № 3/02.03.2004г. на Общинския съвет във връзка с частично изменение на регулационния план на промишлена зона са образувани нови парцели и е оформена обслужваща улшица от о.т. 136-187, т.т. 190, 192. По делото не е представена молбата на ищеца, с оглед установяване на изразената от него воля за изменение на плана при действието на ЗУТ. Представена е заповед № 601/22.06.2004г., с която на основание чл. 134, ал.2 т.2 и 6 /по искане на заинтересованите лица и с тяхно съгласие / е одобрено частично изменение на РП за парцел ІІ-3841 в кв.2, като са отредени парцел ІІ-за производствени цели и други парцели и е оформена обслужваща [улица].т.190-о.т. 192 по начин, изобразен на скица, каквато не е приложена по делото. По делото не е приложена преписката по това изменение, за да се установи как е било оформено съгласието на заинтересованите лица и дали то съставлява съгласие за изменение на ПУП по някоя от хипотезите на чл. 15-17 ЗУТ и дали то има вещно действие
На 10.05.2006г. е одобрена кадастралната карта на промишлена зона. В нея имота на ищеца е отразен с идентификатор 04279.618.22 с площ 24 150 кв.м. Разликата до придобитата с постановлението по чл. 717, ал.4 ТЗ площ 25 665 кв.м. е процесната площ, която е заснета като част от имот 04279.618.21 – общински път, който не е реализиран, но осигурява достъп до съседните имоти. Вещото лице е докладвало, че не е провеждана отчуждителна процедура и не е плащано обезщетение. В ЗУТ са уредени хипотези, при които по взаимно съгласие на собствениците на съседни имоти може да се променя имотната и регулационната граница – чл. 15, ал.3 ЗУТ.
Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на спорната площ, тъй като отреждането за улица няма вещно отчуждително действие, а няма данни за отчуждаване и заплащането й.
По първият поставеният въпрос – в хипотезата когато регулационния план е изменен по инициатива на собствениците при действието на ЗУТ и заповедта е влязла в сила, следва ли да се счита, че регулацията е приложена е постановено Р № 222/04.05.2010г. по гр.д.№ 136/2009г. ІІ гр.о., с което е прието че когато влезлия в сила дворищно-регулационен план е изменен по искане и със съгласието на заинтересованите собственици, имотните граници стават парцелни по волята им и не се касае за приложение на регулация.
Въззивният съд е установил искане от ищеца за изменение на дворищно-регулационния план през 2004г., касаеща процесната площ, но не е изследвал в какъв смисъл е съгласието и как е оформено и дали направеното изменение е съобразено с него. Така въззивното решение е в противоречие с цитираното решение по чл. 290 ГПК, което е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Втория въпрос е част от първия, по който се допуска касация.
По третия въпрос – при наличие на влязъл в сила кадастрален и регулационен план от 2001г. който е изменен частично през 2004г. и съгласно който общинския имот е 04279.618.21 е отреден за улица с предназначение за движение и транспорт, но не е реализирана в срока по чл. 208 ЗУТ, представлява ли този имот публична общинска собственост изводът на съда, че предвижданията в плана за обществено мероприятие нямат вещно действие е правилен, Както вече се посочи обаче той не е решаващ за изхода от делото и не е основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 675 от 29.03.2013г. по гр.д.№ 3734/2012г. на Апелативен съд [населено място] по касационна жалба, подадена от [община].
Указва на касатора да внесе държавна такса в размер на 3511 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: