5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
С., 15,07, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2313 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 5577/12.V.2014 г. на [фирма]-С., подадена против решение № 474 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.ІІІ.2014 г., постановено по т. д. № 2202/2013 г., с което е бил отхвърлен предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК положителен установителен иск на този търговец срещу ответниците [фирма]-С., [фирма]-С. и П. Хр. П. от С. с предмет признаването, че те солидарно му дължат сума в размер на 57 774.60 евро (петдесет и седем хиляди седемстотин седемдесет и четири евро и шестдесет евроцента) по запис на заповед, издаден на 18.ХІІ.2007 г. и ведно със законната лихва върху горепосочената главница на задължението, считано от 29.Х.2010 г. и до окончателното й изплащане.
Единственото оплакване на дружеството касатор е за необоснованост на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК срещу тримата ответници положителен установителен иск – за съществуването на негово вземане в размер на 57 774.60 евро, да се уважи изцяло.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, където към първоначалното оплакване в жалбата за необоснованост на атакуваното въззивно решение се прибавят още и тези за постановяването му в нарушение на материалния закон, както и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно посочване на въпросите от значение за изхода на делото, по които САС се е произнесъл с атакуваното решение, се поддържа, че „предмет на настоящето производство /т.е. това по чл. 288 ГПК – бел. на ВКС/ било решаването на следните два противоречиво решавани от съдилищата материалноправни въпроса:
1./ „Дали при издадени няколко записа на заповед в полза на кредитора за общата сума, която се дължи по каузалната сделка, всеки от менителничните ефекти гарантира плащане само на вземанията, произтичащи от този договор за съответната година, за която е бил издаден конкретен запис на заповед или отделните ценни книги обезпечават изпълнението на всички вземания на кредитора и при условие, че вземанията по предявените записи на заповед са с настъпил падеж към датата на предявяване на ефекта в съдебното производство?”;
2./ „Дали записи на заповед, издадени с цел гарантиране изпълнението на каузално правоотношение, обезпечават само изпълнението на вземания по сделката, които са станали изискуеми до датата на падежа по всеки от ефектите или менителничните ефекти могат да бъдат използвани при образуване на заповедно пр-во за установяване и събиране на всички вземания по сделката на кредитора, които са с9танали изискуеми към датата на образуване на производството по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК тримата ответници по касация [фирма]-С., [фирма]-С. и П. Х. П. от С. писмено са възразили чрез общия свой процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че формулираните от д-вото касатор два материалноправни въпроса във връзка с твърдяното наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, били лишени от правен характер, защото зависели от конкретната фактическа обстановка по делото и конкретните уговорки, постигнати между страните по спора, поради което предпоставяли различни отговори в зависимост от договореното във всеки отделен случай.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли положителния установителен иск на търговеца настоящ касатор, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, Софийският апелативен съд е приел, въз основа на изслушаното заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че за едногодишен период /1.ІV.2008 г. – 30.ІІІ.2009 г./ лизингодателят настоящ касатор е начислил лизингови вноски в размер общо на 159 533.14 лева, които ответното [фирма] било заплатило в периода 3.VІІ.2008 г. – 9.ХІ.2009 г., докато левовата равностойност на общия размер на действително дължимите лизингови вноски за същия период /57 774.60 евро/ възлизала на 112 997.29 лева или дължимата сума, който процесния запис на заповед /издаден на 18.ХІІ.2007 г. и предявен на 1.ІV.2008 г./ е обезпечавал, е била вече платена на кредитора лизингодател и затова вземането му не съществува.
Съобразно мотивите, изложени към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Щом като /съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК/ положителният установителен иск за съществуване на вземането винаги се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то в случай когато последната е поискана въз основа на документ по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК, „процесен” се явява само онзи запис на заповед, който е послужил като основание за издаването на същата тази заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Ето защо по отношение на двата, формулирани в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК, т. нар. „материалноправни” въпроса се налага констатацията, че те не са такива от значение за изхода по конкретното дело, по което е било постановено атакуваното въззивно решение, а имат изцяло хипотетичен характер. В заключение не е налице нито предпоставката по т. 2, нито тази по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол – съобразно разясненията по т.т. 3 и 4 на горецитираното тълкувателно решение. В този смисъл ирелевантно е и обстоятелството, че за нито един от съдебните актове, на които касаторът изрично се позовава във връзка с твърдението си за противоречиво решаване от съдилищата на формулираните от него 2 „материалноправни” въпроса, няма данни той да е влязъл в сила.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 474 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 14.ІІІ.2014 г., постановено по т. д. № 2202/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2