О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 19.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1497/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1794 от 14.11.2012 г. по т.д.№ 3074/2012 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение от 21.06.2012 г. по т.д.№ 1934/2011 г. на СГС, ТО, VІ-8 състав, с което е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на процесуалния и материалния закон и се иска отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и наведените от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ от страна в производството по несъстоятелност, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд приел за установено, че задълженията на молителя са общо в размер на 70 000 лв., възприел заключението на ССЕ по отношение на показателите и заключил, че не се установява твърдяното наличие на свръхзадлъжнялост. Посочено е, че според заключението на ССЕ, цифровите изражения на релевантните показатели към 31.12.2011 г. са както следва: 1,11 – обща ликвидност; 0.5185 – на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност; 0.5167 – на финансова автономност, както и че длъжникът разполагал с Д. в размер на 9 000 лв., а краткотрайни активи са на стойност 170 000 лв., въз основа на които е направен извод, че длъжникът е в състояние да погасява текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. Възраженията му, че вече били изразходвани парични средства в размер на 55 000 лв., а складовата наличност не е на негово разположение, тъй като нямал достъп до помещенията поради прекратяване на наемния договор, са счетени за неоснователни по съображения, че изводите за финансовото положение на дружеството са изградени не въз основа на твърденията му, а на съставени от него при спазване на нормативните изисквания финансови отчети, като при това според съда отнемането на достъп до помещенията не означава, че молителят е изгубил собствеността си върху складовата си наличност.
В изложението на основанията касаторът поставя множество въпроси – дали ако коефициентът за ликдидност е единица, но не са проверени реално наличните активи, кое има приоритет – фактическото финансово положение или състоянието, формално изведено от отразените в баланса счетоводни записвания; когато се констатира презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, длъжен ли е съдът да уважи молбата; когато се констатира, че имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие началните разноски и ако същите бъдат предплатени в срок, но същевременно формалните счетоводни записвания сочат на противното, следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.632 ТЗ или следва да отхвърли молбата, базирайки становището си на формалните счетоводни записвания.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Така поставените в изложението въпроси всъщност съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, с което съдът вместо върху фактическите твърдения в молбата по чл.625 ТЗ, е изградил решаващите си изводи въз основа на икономическите показатели, установени на база на финансовите отчети, съставени от самия касатор. Формулираните от него процесуални въпроси по съществото си представляват твърдения за извършени от въззивния съд съществени процесуални нарушения и отговорът на тези въпроси съдържа в себе си извършване на проверка на правилността на атакувания акт, която може да се извърши едва след допускане на касационното обжалване, но не и да се осъществи във фазата на селектиране на касационната жалба. Съгласно дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, соченият от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формирането на решаващата вола на съда, но не и за правилността на обжалваното решение.
Липсата на формулиран правен въпрос съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол, без да е необходимо обсъждане от съда на наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1,т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1794 от 14.11.2012 г. по т.д.№ 3074/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: