О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 22.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 421 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. Б. и М. М. Б. чрез пълномощник адв.С. Д. срещу решение № 1634 от 18.07.13г.по в.гр.дело № 1541/13г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1570 от 5.04.13г.по гр.дело № 12240/11г.на Варненския районен съд.С него е отхвърлен предявения иск от същите страни против Й. М. И. и П. Й. И. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 20 812.80 лв,получена като тях вследствие обявен за нищожен с решение № 77/15.01.09г.по гр.дело № 1092/07г.на В. договор за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ сутеренен етаж от къща,находяща се в [населено място], [улица],със застроена площ от 44 кв.м.,обективиран в нот.акт № .,на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.
В приложеното изложение бланкетно се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Не е приложена съдебна практика.В самото изложение се правят оплаквания за неправилност на решението.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответниците по касационната жалба Й. М. И. и П. Й. И. чрез пълномощник адв.В. А. считат,че е недопустима като просрочена.Ако този довод не се възприеме от съдебния състав, молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в законния срок.Съобщението за въззивното решение е редовно връчено на пълномощника на касаторите адв.С. Д. на 27.08.13г. Касационната жалба е депозирана на 24.09.13г.,т.е.в срок. Обстоятелството,че преупълномощения от нея адв.В. Илиев е подал касационна жалба на 19.08.13г.,която е върната поради неотстраняване на нередовности,не може да наложи друг извод,тъй като редовно връчване на въззивното решение е извършено чрез адв.Д..
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с влязло в сила решение № 77 от 15.01.09г.по гр.дело № 1092/07г.на В. е прогласен за нищожен договор,сключен между Й. И.,М. И. и П. И. – като продавачи от една страна и от друга – Д. В. Б.,като купувач,обективиран в нот.акт № 284/99г.в частта за покупко-продажбата на сутеренен етаж от къща,находяща се в [населено място], [улица].В мотивите е посочено,че сделката е нищожна поради невъзможен предмет – прехвърляне право на собственост върху имот,който няма самостоятелен статут.По настоящото дело е бил представен изпълнителен лист от 24.04.00г.,издаден въз основа на съдебно решение от 12.05.99г.по гр.дело № 240/99г.на В.,с което Й. И. и М. И. са осъдени да заплатят на М. Б. сумата 8118.54 лв ,съставляваща левова равностойност на 3700 щ.долара.Прието е също така,че на 26.02.97г.Й. и М. И. са получили от М. Б. сумата 3 700 лв в заем,които е следвало да върнат до 15.09.97г.По образуваното изп.дело задължението било погасено на 3.08.06г.При тези данни по делото въззивният съд е приел,че за да обезпечат вземането на кредиторите си ответниците са извършили покупко- продажбата,обявена за нищожна,като едновременно с това са изплатили и задължението си по заема в изпълнителния процес.Направен е извод,че не са ангажирани доказателства за заплащане на продажната цена по нот.акт от ищците,поради което претенцията по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е недоказана.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.В случая в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Доколкото в касационната жалба е формулиран въпрос за пределите на силата на пресъдено нещо, той не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика.Съдът се е съобразил със СПН на решение № 77 от 15.01.09г.по гр.дело № 1092/07г.на В. – в диспозитива му не се съдържат данни за продажната цена и за заплащането й от ищците,което е решаващият извод за отхвърляне на иска.Мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на производството в полза на ответникът по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 1300 лв,представляващи внесена сума за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1634 от 18.07.13г.,постановено по гр.дело № 1541/13г.на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. В. Б. и М. М. Б.,и двамата от [населено място],кв.А., [улица] да заплатят на Й. М. И. и П. Й. И.,от същия адрес сумата 1300 лв/хиляди и триста/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.