О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
гр. София, 22.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2677 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 91 от 06.04.2015г. по в.т.д. № 76/2015г. на Апелативен съд – В., с което изцяло е отменено решение № 1093/21.11.2014г. на Окръжен съд – Варна по т.д.№ 1004/2014г. и вместо това е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] за сумата 47 307.89 лева – незаплатена част от цената на закупена електроенергия, произведена от фотоволтаична електроцентрала по договор за изкупуване на електрическа енергия, ведно с лихви и съдебни разноски, като неоснователен.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят твърди несъществуването на договор за прехвърляне на вземане между лицензиантите, както и нищожност на протокола за прихващане на взаимни задължения. Според него актът на ДКЕВР никога не е влизал в сила и поради това последиците от постановеното предварително изпълнение се заличават, тъй като съдебното решение за отмяна на незаконосъобразен административен акт има конститутивно действие, състоящо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици. Изтъква, че не е възникнала окончателно и стабилна предпоставка за заплащане на временна цена за достъп, след като липсва административен акт, който да я определи, а между жалбоподателя и ответника по жалбата няма сключен договор за достъп и не е уговаряна конкретна цена, която да се дължи.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а същото е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че извършените с договора за спогодба цесия и прихващане са породили правно действие между страните и не могат да бъдат оспорвани и ревизирани. Счел е, че подписаният от ищеца протокол за прихващане, съдържащ изявленията му за даване на съгласие за извършени цесия на вземания и прихващане на насрещни задължения, може да му бъде противопоставен. Според съда, отмяната на административен акт не може да преуреди или да отмени валидно възникнали права и задължения по силата на сключен между страните договор за спогодба, което важи и за сключения между ищеца и [фирма] неформален договор за достъп до Е.. Действието на отмяна спрямо такъв договор е занапред и не може да засегне период от изпълнението на договора, който вече е изтекъл. Съдът е изложил съображения, че този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните с фактурирането от оператора и с признаването от ищеца с подписания протокол за прихващане на взаимни задължения. Първоизточник на задължението за заплащане на цена за достъп до Е. е законът и договорните отношения между страните, а не отмененият впоследствие административен акт за определяне на временни цени за достъп. Според въззивния съд отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане и до възникване на задължение на оператора за връщане на вече заплатените цени за достъп по договора с продължително изпълнение тъй като услугата – достъп до Е., е била вече осъществена от същия за миналия период. Отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида от преди сключването на договора. Съдът е приел, че вземането на [фирма] за цена на достъп спрямо ищеца и цедирането му на ответника са действителни, респективно прихващането му срещу насрещното вземане на ищеца към ответника за цена на продадена електроенергия с процесния протокол за прихващане на взаимни задължения с характер на договор за спогодба е валидно настъпило.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси, по които счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: /1/ „Съществува ли основание операторът на електропреносната мрежа да задържа суми, платени на база невлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР, отменено по съответния ред от ВАС?“; /2/ „Съществува ли основание дружество, притежаващо лиценз за продажба на ел. енергия, да не изплаща в цялост сумите за произведена ел. енергия от производителите, на база на твърдяно от същия прихващане на задължение, без да е налице договор за прехвърляне на вземане и надлежно уведомление за цедиране на вземането?“; /3/ „Споразумителен протокол за прихващане на вземане в състояние ли е да измести договор за прехвърляне на вземане при положение, че едната страна в производството пред първоинстанционния съд е твърдяла изрично, че такъв договор не съществува?“; /4/ „Нищожен ли е договор, който прехвърля задължение за нулева стойност, тъй като задължение без размер не съществува?“; /5/ „Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведени твърдения за нищожност на споразумителен протокол по реда на инстанционния контрол?“; /6/ „При определяне на окончателни цени в нулев размер, не следва ли всички суми, платени на база предварително изпълнение на решение за определяне на временни цени на административен орган и които са събрани/задържани, да бъдат възстановени?“; /7/ „При невлязъл в сила административен акт, следва ли да се заличат последиците от постановеното му предварително изпълнение?“; /8/ „За да възникне задължение за плащане на цена за достъп до ел. преносна мрежа на съответния лицензиант в сферата на енергетиката, което е резултат от осъществяването на сложен фактически състав, съдържащ административноправен елемент, а именно законосъобразно решение на енергийния регулатор – ДКЕВР и при съдебната отмяна на незаконосъобразния акт, формиращ част от сложния състав, подлежи ли на връщане неоснователно платеното?“; /9/ „Отмяната на административен акт действа ли с обратна сила и същото води ли до отпадане на последиците от него и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?“; /10/ „Отмяната на незаконосъобразен административен акт следва ли да се зачете от гражданския съд, като вместо недействително определените цени за пренос през ел. мрежата на съответния лицензиант, в правоотношението се отчетат окончателно фиксираните от регулатора стойности в нулев размер?“. В подкрепа на основанието по HYPERLINK „apis://B.=NARH&DocCode=2030&ToPar=Art280_Al1_Pt1&T.=201“ чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът сочи ТР № 50 от 30.12.1985г. на ОСГК на ВС, ТР № 17 от 1959г. на ВС, определение № 313 от 16.05.2011г. по т.д. № 834/2010г.на ВКС. Противоречива практика, според касатора, е налице в следните решения, обосноваващи приложението по чл.280, ал.1, т.2 ГПК: решение № 1059 от 09.07.2014г. на Окръжен съд – Варна и определение № 208 от 25.02.2015г. на ВКС, решение № 615 от 31.02.2015г. по гр.д. № 131/2015г. на Окръжен съд – Варна, решение № 132 от 29.01.2015г. по в.гр.д. № 2768/2014г. на Окръжен съд – Варна, решение № 5245/2014г. по гр.д. № 6694/2014г. на Районен съд – Варна, отменено с решение № 468 от 16.03.2015г. по гр.д. № 3/2015г. на Окръжен съд – Варна.
Водещият извод на въззивният съд е свързан с отричане на отпадане на основанието за заплащане на цените за достъп до електроразпределителната мрежа след отмяната на административния акт за определяне на временните цени на достъп, ползващ се с предварително изпълнение, поради което формулираните в тази насока въпроси са обуславящи изхода на спора и предпоставят допускането на касационния контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид наличието на противоречива практика на съдилищата. Ето защо, въззивното решение следва да бъде допуснато до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по обобщения и конкретизиран по т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос: „Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?”, доколкото е дадено в обжалвания акт е дадено разрешение, противно на застъпеното във влязлото в сила решение по в.гр.д. № 131/ 2015г. на Окръжен съд – Варна.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 946,16 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 06.04.2015г. по в.т.д. № 76/2015г. на Апелативен съд – В..
УКАЗВА на касатора, [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 946,16 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.