3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 567
С., 24,06,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 784 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК Л. АД-С. против решение от 22.05.2012 г. по гр.д. № 12422/2011 г. на СГС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на Б. П. Ц. от С. сумата 14 050 лв. на основание чл.208,ал.1 ТЗ ведно със законната лихва и разноски.
Ответникът по касационната жалба Б.Ц. е подал отговор да не се допуска касационно обжалване, както и че решението е правилно.
В изложението по ч.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, се поставя въпросът: Има ли право застрахователят да отказва изплащане на застрахователно обезщетение, при неизпълнение на договорно задължение от застрахования, и в този случай следва ли застрахователното правоотношение да се развие и да се носи риска от настъпване на застрахователното събитие с изпълнение на насрещното задължение на застрахователя? Твърди се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като е налице произнасяне в противоречие с установените законови норми и установеното в договора.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въпросът е неясно формулиран, без да е обусловил конкретно изхода по делото и не е правен, а фактически. Това е така, защото СГС е приел, че неправилните фактически изводи на СРС относно неустановеността на датата и мястото на настъпване на застрахователното събитие, са довели до неправилен извод, че последното не е настъпило. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил заключението на експертизата.
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2010 г. ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 22.05.2012 г. по гр.д. № 12422/2011 г. на СГС в обжалваната осъдителна част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: