ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 567
София, 25. май 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 574 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 364/01.11.2016 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 591/2016, с което потвърдено решение № 884/13.07.2016 на Пернишкия районен съд по гр. д. № 1723/2016, с което са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението и за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представлявана от юрк. Сл. С., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на стойността на присвоеното имущество при определяне тежестта на нарушението по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, когато работодателят е взел мерки за преустановяване на порочни практики, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 389/04.10.2012 на ВКС, IV ГО по гр. д. № 282/2012.
Ответникът по жалбата С. Б. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че двата иска са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е работил при ответника като „Машинист, булдозер“. С оспорваната заповед № 106/14.03.2016 е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено на 02.03.2016 г. нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал. 1, т.7 от КТ – други тежки нарушения, изразяващо се в това, че „на 02.03.2016 г. към 19.00 часа при напускане на територията на дружеството през главния портал, при проверка на ръчния багаж на ищеца от служители на фирма „Г. С.“ е установено наличие на 3 броя бутилки пълни с дизелово гориво. Деянието представлява нарушение по чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения съгласно чл. 49, т.4 от Правилника за вътрешния трудов ред на [фирма]. След спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, ищецът е дал писмени обяснения, в които собственоръчно е написал, че е извършил нарушението, като е изтъкнал, че взетото количество дизелово гориво възнамерявал да ползва за измиване на части от своя автомобил. Като безспорно по делото е прието обстоятелството, че в личния багаж на ищеца са намерени 3 бр. пластмасови бутилки пълни с около 5 л. дизелово гориво, като от заключението по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че внедрената и използвана G. система отчита разход на гориво в булдозерите, но не може да определи причината за този разход, а стойността на литър гориво към посочената дата възлиза на 1,64 лв. с ДДС. Съдът е приел, че визираното в заповедта нарушение (присвояване на около 5 литра дизелово гориво) следва да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя – дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 КТ, с оглед на което при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” работодателят е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Съдът е приел, че в случая наложеното най-тежко дисциплинарно наказание на ищеца не е съответно на извършеното от него нарушение – опит да присвои 5 л. дизелово гориво, тъй като се касае за незначителна стойност на предмета на посегателство – по-малко от 8 лева. Изложени са съображения, че действително, съгласно константната съдебна практика (включително и в цитираното от касатора решение № 389/04.10.2012 на ВКС по гр. д. № 282/2012) стойността на имуществото, предмет на нерегламентираното деяние, не е единствения и опеделящ критерий при преценка тежестта на извършеното нарушение. В случая до момента на ищеца не са налагани други наказания за нарушения на трудовата дисциплина, а по делото не са установени други обстоятелства, обуславящи по-голяма тежест на извършеното нарушение. Предвид изложеното и при съобразяване с изискванията по чл.189, ал.1, вр. чл.190, ал. 2 КТ въззивният съд е достигнал до крайния извод за несъответствие между така наложеното от работодателя наказание на ищеца и извършеното от него нарушение. По повод доводите на жалбоподателя съдът е посочил, че дори да се приеме, че посочената в заповедта правна квалификация (по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – други тежки нарушения) е правилна, с Правилника за вътрешния трудов ред, съдържащ специални правила и норми, насочени към опазване на материалните ценности (чл. 23, т. 8), е прието, че за кражба на имуществото на дружеството, работодателят може, но не е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” (чл. 51, т. 8), т.е. не във всички случаи на кражба следва да се наложи това наказание, като е необходимо да се преценяват всички релевантни обстоятелства относно извършеното нарушение и да се наложи адекватно наказание.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 364/01.11.2016 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 591/2016.
УКАЗВА на касатора [фирма] и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 90,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.