О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
гр. София,27.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на трети октомври две хиляди и единадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова частно гр. дело № 478 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Б. Г. Б. чрез процесуален представител адвокат Б. Г. срещу определение от 14.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 388/2011 г. по описа на Апелативен съд – В.. Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна.
Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в което се твърди, че въззивният съд се произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложена е и съдебна практика като доказателство.
Постъпил е отговор от ответната страна. Излагат се доводи за неоснователност на частната жалба.
С обжалваният съдебен акт е потвърдено определение от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1848/2010 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено произодството по делото, поради неизпълнение указанието на администриращия съд за вписване на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед задължението да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване преди да разгледа частната жалба по същество, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното определение се потвърждава съдебен акт, преграждащ по – нататъшното развитие на делото.
В изложението по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК са поставени следните процесуалноправни въпроси: приложима ли е хипотезата на чл. 5, б. „о” от ЗДТ в случаите на вписване на искова молба от съдия по вписванията и ако да, компетентен ли е съдът, пред който делото е висящо, да се произнесе по прилагането й. Правилно ли първоинстанционният съд е прекратил производството без да се произнесе по молбата за удължаване на срока за вписване на исковата молба.
Така заявените въпроси са обословили изводите на въззивния съд и според жалбоподателят попадат в хипотезата на т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва, въззивната инстанция да се е произнесла по правни въпроси от съществено значение за изхода на спора в противоречие с дадено по същите разрешение в задължителната практика на Върховния касационен съд.
В случая, приложените от жалбоподателя решение № 428/29.04.1992 г. по гр. д. № 462/1992 г. на ВС II г. о. и определение № 175/29.04.2011 г. по ч. гр. д. № 120/2011 г. ВКС I г. о. не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК и не попадат в хипотезата на т. 1. В приложеното определение № 381/03.07.2009 г. по гр. д. № 383/2009 г. на ВКС IV г. о. е дадено разрешение на въпроса за освобождаване от държавни такси в съдебно производство, а не в процедура по вписване на искова молба. С определение № 277/30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 160/2010 г. на ВКС II г. о. също са разгледани въпроси, различни от тези в настоящото производство, а именно обема правомощия на съдията по вписванията и прилагането на чл. 83, ал. 2 ГПК по аналогия в охранителните съдопроизводства.
Изводите на въззивния съд не са в противоречие и с ТР № 3 от 19.07.2010 ОСГК. Правилно администриращият съд е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК като се е съобразил с разрешенията, дадени в т. 3 от приложеното тълкувателно решение.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице когато конкретна правна норма е неясна или непълна, поради което има нужда от тълкуване за изясняване на точния й смисъл или когато се налага корективно тълкуване поради промяна на практиката на Върховния касационен съд. В случая, такава нужда няма. Заплащането на държавни такси е уредено от императивни правни норми. Такива се съдържат в ЗДТ, ГПК и други специални закони и подзаконови нормативни актове. Законодателят в чл. 5 от ЗДТ и чл. 83 от ГПК изчерпателно е посочил хипотезите, при които физическите лица са освободени от внасянето на държавна такса по закон. В чл. 5, б. „о” от ЗДТ изрично се казва, че инвалидите се освобождават от заплащане на държавна такса само в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия.
Освен по закон, съдът също може във висящо гражданско производство да освободи страна по нейна молба от заплащане на държавни такси и разноски, но само съдебни такива. В всеки конкретен случай, съдът взема предвид определени предпоставки, в това число и здравословното състояние на молителя.
Общите и специални норми, уреждащи заплащането на държавни такси, са ясни и непротиворечиви. Законодателят не е освободил инвалидите от внасянето на такава пред службата по вписванията, нито е предоставил възможност да бъдат освободени, било от съда или от съдията по вписвания, с оглед на което последните не могат да се ползват от правомощия, с които не разполагат по закон.
В заключение следва да се отбележи, че въпросът дали първоинстанционният съд правилно е прекратил производството без да се произнесе по поредната молба за удължаване на срока за вписване на исковата молба, е такъв по съществото на спора и не е от значение за допускането на касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.07.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 388/2011 г. по описа на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1848/2010 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: