О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 27.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести април , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4637/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Т. чрез адв. Н. Банков срещу решение №71 от 23.06.2016г. по в. гр.дело № 180/2016г. на Бургаски апелативен съд , с което е потвърдено решение №545 от 23.02.2016г по гр.д. 284/2015г на Бургаски окръжен съд . Отхвърлен е иск на касаторката ,предявен на основание чл. 49 от ЗЗД за причинени от Прокуратурата на РБ имуществени вреди в размер на 47 763 лева , представляващи стойността на отнетия от ищата лек автомобил „Мерцедес Р-320” с рег. №8858/ РР, след като автомобил с номер на двигателя и шасито, съответстващи на регистрирания като собственост на ищцата , е бил обявен за издирване чрез Шенгенската информационна система (ШИС-ІІ) във връзка с извъришено престъпление – квалифицирана кражба на територията на Р.България, заявено пред италианските полицейски власти на 05.07. 2013г и автомобил , отговарящ на данни по този сигнал , е открит на територията на Р.България .
Приложен е бил редът по чл. 69а ЗМВР(отм) , като искът се основава на твърдение за накърнена собственост. След като МПС е иззето от ищцата по реда на чл.69а, ал. ЗМВР(отм)с протокол за доброволно предаване от 31.08.2013г, с постановление от 05.11.2013г на ОП Бургас е постановено връщане на автомобила на собственика му [фирма], жалбата на ищцата срещу постановелнието е оставена без уважение от ВКП . Фактическото предаване на автомобила е осъществено на 25.03.2014г. Прокуратурата е действала при условията на сигнал за издирване в ШИС и по линията на международно сътрудничество съгласно Регламент (ЕО) 1978/2006г от 20.12.2006г и решение 2007/533 ПВР на Съвета от 12.06.2007г., като във връзка с претендираните от ответника вреди въззивният съд на свой ред е приел ,че в рамките на компетентността си Прокуратурата на РБ е действала съгласно закона при оказване на дължимо съдействие , като не е въведено изискване , или задължение националните органи по изземването да проверяват собствеността върху лекия автомобил , да се доказва в рамките на общообявената информация на кого принадлежи откраднатата ,или изгубена вещ. Длъжностни лица при ответника точно са изпълнили предвидените в 69а ЗМВР действия , извършена е и проверка за престъпление по чл.378а при първоначалната регистрация на автомобила в страната. При установените по делото обстоятелства въззивният съд е изтъкнал липсата на противоправност, а по отношение на спорния въпрос дали процесното МПС представлява нова вещ , доколкото ищцата е закупила двигателя и шасито на автомобила след като е бил снет от отчет и бракуван в резултат на ПТП (тотална щета) ,възстановила е автомобила със свои средства ,включително регистрацията му по реда на действащата наредба, Бургаски апелтивен съд е изтъкнал ,че именно тези две части от адтомобила – двигател и рама го индивидуализират като вещ, поради което сглобяването им с други резервни части не представлява създаване на нова вещ. Ново превозно средство по смисъла на Наредба №І-45/2000г е това ,което не е било регистрирано ,а не е спорно че въпросният лек автомобил е имал първоначална регистрация в Италия , първоначална регистрация и в България ,промяна на регистрацията и прекратяване на същата поради настъпило ПТП и определена тотална щета от застрахователя Поради това при обсъждане доводите на жалбоподателката е изтъкнато ,че чл. 94 ЗС не намира приложение . Ищцата е закупила двигателя и шасито и след ремонт е възстановила регистрацията на автомобила , в което състояние ,при установена от вещото лице пазарна стойност от 46 748,62 лева, издирваното МПС е намерено , съответно и върнато .
Решението се обжалва с оплакване за неправилност и необоснованост . Италианското дружество не е собственик, което обстоятелство съдът неправилно е приел за беспорно. Неправилно е прието ,че вещта е била поискана в тригодишния срок по чл.78 ЗС. Процесният автомобил е преработена вещ, ищцата е станала собственик съгласно чл.94 ЗС, защото стойността на вложените материали надхвърлят значително това , което е било останало . Ищцата е била добросъвестна , а основанието за отгорност по чл. 49 ЗЗД е налице , тъй като е нарушен чл.17 ал.3 Конституция на РБ и чл. 13 НПК и дори в производството по ЗМВР за връщане на вещ да не се изследва въпросът чия е собствеността ,се прави проверка дали става въпрос за една и съща вещ . Съгласно чл. 69а, ал.16 ЗМВР(отм) вредите във връзка с изпълнение на сигнал в ШИС се търси съгласно националното законодателство.
В изложението за допускане до касационно обжалване е посочено основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,по дванадесет въпроса :
В компетентноста на прокуратурата и органите на полицията включено ли е правомощие да извършва проверка и преценка за принадлежността на правото на собственост върху иззета по чл. 68а ЗМВР (отм) движима вещ?
Какви са способите за защита на лице, от което е иззета движима вещ по реда на чл. 68а ЗМВР (отм)?
Изпозлзането на рамата и двигателя на унищожен автомобил в изработване на нов , прави ли автомобила нова вещ налице ли е чл. 94 ЗС ?
Поставените върху рамата и двигателя идентификационни номера единствено за целите на регистрацията ли се използва ,може ли да съществува собственост върху автомобил при който липсват ?
Може ли да съществува отделно право на собственост върху рама и двигател от лек автомобил , могат ли тези движими вещи да бъдат придобити по чл. 78 ЗС?
От кога започва да тече тригодишния срок по чл. 78 ЗС ?
Кога се прекъсва теченето на срока по чл. 78 ЗД – от момента на подава искане за връщане пред компетентните органи , или от момента на предявяване на иск срещу упражняващия фактическа власт ?
Прилага ли се тригодишния прекрузивен срок за правото на собственика да иска обратно дижимата вещ , огато тя е предадена на отговорно пазене на лице , което е отнело фактическата власт ?
Разпоредбата на чл. 78 ЗС прилага ли се при престъпления , различни от кражба , например :обсебване ?
Следва ли да е налице влязла в сила присъда за престъплението кражба ,за да може собственикът да иска вещта си на това основание ?
Разпоредбата на чл.13 ал.1 НПК прилага ли се относно действията, извършени при международно сътрудничество , в частност чл. 69а ЗМВР(отм)?.
Може ли да е налице отговорност за непозволено увреждане ,за което Прокуратурата отговоря , дори да бъдат изпълнени законовите изисквания на чл. 69а ЗМВР(отм), следва ли Прокуратурата да приложи и разпоредбите на ЗС?
Не е постъпил отговор
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по същество,по нито един от въпросите, преценени самостоятелно или свързано с оглед решаващите съображения на съда да отхвърли иска , при посочаното от защитата основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Въпросите в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК нямат пряка връзка с решаващата преценка на въззивния съд , че действията на Прокуратурата на РБ , обективирани в действията и актовете на съответните прокурори като длъжностни лица, довели до изземването и връщане на автомобила по сигнал и искане от друга държава-членка за връщане на вещ, по Регламент (ЕО) №1978/2006г на Съвета(система ШИС ІІ),не са противоправни действия ,щом представляват мерки в съответствие с националното законодателство , предприети по законовия ред , следващ от разпоредбата на чл.69а ЗМВР(отм),съгласно решение №2007/533 ПВР на СЕС от 12.06.2007г.,с което Р.България е обвързана като държава- членка на ЕС.
Отговорът на нито един от въпросите в изложението няма да обуслови извод различен от този , че липсва противоправност , че е налице е законосъобразност на сочените от ищцата актове и действия на съответните длъжностни лица при ответника за връщането на вещ по сигнал в системата ШИС-ІІ ,поради това и фактическият състав на непозволеното увреждане не е налице , съответно не се осъществило основанието по чл. 49 ЗЗД да се търси обективна отговорност от Прокуратурата , като възложител на работа. Даните по сигнала от италианска страна не са били неточни, като съдържанието и срокът на постъпването им, са обусловили оспорваните от ищцата действия на българските власти. Изпълнени са задължения от полицейските органи и Прокуратурата за връщане на автомобиласъгласно действащото национално законодателство , вкл. Наредба №2727/2010г. за НШИС и с оглед информацията в сигнала , тъй като автомобилът е предмет на издирване от компетентните органи в Р.Италия. Задълженията са изпълнени стриктно , както са вменени от чл. 69а ал.8 ЗМВР(отм), с което страната ни е изпълнила задължение като държава – членка по Регламент (ЕО) №1978/2006г на Съвета. Към тези задължения, съответно дали са изпълнени , поставеният въпрос включено ли е правомощие Прокуратурата и органите на полицията да извършва проверка и преценка за принадлежността на правото на собственост върху иззета по чл. 68а ЗМВР (отм) движима вещ , няма отношение. Съображението се отнася и до последния формулиран въпрос (по т.12 от изложението на касаторката). Системата ШИС и упражняването на правомощията по нея не е средство , чрез което се разрешават спорове за собственост върху вещите , за които е налице сигнал , а средство за изземване и връщането им за целите на разследване в държава – членка на ЕС, на престъпление свързано с тях .Разписаните действия са насочени към международното сътрудничество при издирвани вещи с цел конфискация , или за да послужат като доказателство По – нататъшното разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата , заявител на сигнала ,което създава основанието вещта да се предаде включително на лицето , от което е била незаконно отнета .В тази възможност намира израз единствено правната необходимост от възстановяване на фактическото положение отпреди незаконното отнемане, но не и допустимостта по този начин да се разрешава спор за собственост, или други права на засегнатите.Това ясно следва от чл.43 на Регламент (ЕО) №1978/2006г на Съвета. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване , за да се дава отговор на общия въпрос какви са средствата за защита(т.2 от изложението ). Всяко лице може да заведе иск за защита на правата си , засегнати от сигнала, пред съдилищата ( или пред компетентен орган по вътрешното законодателство), като държавите са се задължили взаимно да привеждат в изпълнение окончателните решения , постановени от съдилищата .Това не е иска, който има предвид нормата на чл. 48,т.1 , както ясно следва от съдържанието на чл.43, т.3 на същия регламент .Затова задълженията на държавите-членки по Регламент (ЕО) №1978/2006г на Съвета не нарушават , не са в колизия със задължението да се зачита и осигурява спокойно и несмущавано упражняване на правото на собственост на гражданите в ЕС ( пар.1 от Допълнителен протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ).
Ищцата не потърсила съдебна защита след изземване/предаване на автомобилана посоченото от италианските власти лице , предвид твърденията и претенцията си ,че въпреки идентичния номер на двигателя и шасито е станала собственик на юридически друга вещ , а не на издирвания автомобил (предмет на „квалифицирана кражба”,съгласно италианските закони, според информацията в сигнала ) доколкото го е възстановила със свои средства след катастрофа , възстановила е и регистрацията му ; доколкото са изтекли законни срокове за придобиване в нейна полза,даващи основание за собственически претенции и пр. обстоятелства, неотносимо изтъквани в производството по насоящето дело и затова обсъдени от въззивния съд , но не в решаваща за изхода на делото насока .
Останалите въпроси в изложението са свързани с тези неотносими обстоятелства, които не е могло да бъдат предявени в производството по чл. 69а на отмемения ЗМВР , не са от значение за неговия ход и изход , не са от значение и за изхода на настоящето дело. Те биха се явили от значение за изхода на дело по претендирано обезщетение за вреди , ако въпреки потърсена и получена при горните обстоятелства съдебна защита , оправомощените по реда на ЗМВР органи и Прокуратурата на РБ са върнали издирваната вещ в друга държава , с което да са направили невъзможно, или затруднително изпълнението на правата по решението . Случаят обаче не е такъв .
За пълнота следва да се изтъкне ,че каквото и да приеме Конституционния съд на РБ по висящото к.д №16/2016г, във връзка с нормата на чл. 84 от действащия понастоящем ЗМВР по въпроса за нейната съобразност с Конституцията РБ,това няма да обуслови друго решение по настоящия спор , друг изход на делото .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване решение №71 от 23.06.2016г. по в. гр.дело № 180/2016г. на Бургаски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .