3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
гр.София, 07.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4519/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б. срещу определение на Софийски апелативен съд № 1757 от 05.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 934/ 2018 г., с което е потвърдено протоколно определение на Пернишки окръжен съд от 21.12.2017 г. по гр.д.№ 713/ 2016 г. и по този начин е прекратено производството по иска, предявен от К. Б. против Софийски градски съд, квалифициран по чл.2б ЗОДОВ, за сумата 5 500 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като недопустимостта на предявения иск е изведена от приключване на производството, чието забавяне е причинило вредите и липса на проведена процедура по чл.60а и сл. ЗСВ. Според него непроведената процедура по глава ІІІа ЗСВ би била процесуална пречка за упражняването на правото му на иск срещу Софийски градски съд само ако исковата молба е подадена след приключване на забавеното производство. В случая искът е предявен по време на висящността на това производство, поради което не е било необходимо изчерпване на административната процедура по чл.60а и сл. ЗСВ. Обратното било прието в обжалваното въззивно определение, поради което жалбоподателят претендира за отмяната му. Като основание за допускането му до касационен контрол поставя процесуалноправен въпрос, който следва да бъде уточнен в следния смисъл: При предявен иск за обезщетяване на вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок, когато исковата молба е подадена преди приключване на забавеното производство, последващото приключване на същото представлява ли процесуална пречка за упражняване правото на иск, обуславяща прекратяване на производството по иска за обезщетение? Счита, че в обжалваното определение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решения на ВКС по гр.д.№ 4658/ 2017 г., ІV г.о., и по гр.д.№ 3053/ 2014 г., ІІІ г.о.).
Ответната страна Софийски градски съд оспорва частната жалба и моли касационното обжалване да не бъде допускано. Счита, че практиката, на която касаторът се позовава, не е относима към процесния случай и е изолирана, докато константната практика на ВКС приема непроведената процедура по глава ІІІа ЗСВ при приключването на забавеното производство като процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск за обезщетяване на вреди от забавянето. Евентуално излага съображения по правилността на въззивното определение, като сочи, че приключването на забавеното производство е факт по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК, който съдът по предявения иск за обезщетяване на вредите от забавянето е длъжен да съобрази и да прекрати делото до провеждане на административната процедура по чл.60а и сл. ЗСВ.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а основателно е и искането за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Пред първата инстанция делото е образувано по искова молба от К. И. Б. против Софийски градски съд, предявени са осъдителни искове за сумите 11 140,18 лв – обезщетение за имуществени вреди и 500 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди. С протоколно определение от 21.12.2017 г. по гр.д.№ 713/ 2016 г. Пернишки окръжен съд допуснал увеличение на размера на иска за обезщетяване на неимуществени вреди на 5 500 000 лв. В същото съдебно заседание съдът държал следващо протоколно определение, с което прекратил производството и върнал исковата молба на ищеца. По въззивна частна жалба на К. Б. срещу това определение е образувано ч.гр.д.№ 934/ 2018 г. на Софийски апелативен съд, който с обжалваното в настоящето производство определение потвърдил първоинстанционния акт. Въззивният съд приел, че в хода на делото е приключило съдебното производство, от чието забавяне К. Б. претендира да е претърпял вредите, предмет на обезщетяване по настоящето дело. Съдът посочил, че в тази хипотеза е задължително провеждането на административна процедура по глава ІІІа ЗСВ, след което К. Б. (доколкото не е удовлетворен от резултата) може отново да заяви претенцията си с иск.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният процесуалноправен въпрос е обуславящ, а основателни са и доводите на касатора, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По противоположен начин, в сравнение с обжалваното определение, този въпрос е разрешен в решение № 153/ 13.06.2018 г. по гр.д.№ 4658/ 2017 г., IV г.о., ВКС. Както е прието в този акт, с позоваване и на решение № 210/ 15.06.2015 г. по гр.д.№ 3053/ 2014 г., ІІІ г.о., ВКС, предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо без проведена процедура по глава ІІІа ЗСВ (чл.2б ал.3 ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск.
Видно от изложеното, налице са основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато. Неоснователно ответната страна поддържа, че има константна практика на ВКС в обратния смисъл. Част от сочените от нея актове (определения по ч.гр.д.№ 5234/ 2016 г., ІV г.о., ч.гр.д.№ 3307/ 2017 г., ІV г.о., ч.гр.д.№ 2643/ 2017 г., ІІІ г.о.) не формират практика на ВКС по смисъла на т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, а останалите (определение по ч.гр.д.№ 2927/ 2014 г., ІV г.о и решение по гр.д.№ 4014/ 2015 г., ІV г.о) нямат отношение към релевантния за настоящето производство правен въпрос. Поради това не е налице противоречива практика на Върховния касационен съд, а е налице установена практика, според която приключването на забавеното дело не поставя пред пострадалия процесуално условие да изчерпи административната процедура по глава ІІІа ЗСВ, за да е допустимо разглеждане на вече предявения иск за обезщетяване на вреди от забавянето.
Противоположното разрешение, дадено от въззивния съд в обжалваното опрeдeление, е неправилно, поради което актът му подлежи на отмяна. Предявеният иск за обезщетяване на вреди и заведен преди да приключи производството, по което се претендира да е извършено нарушение на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Той е допустим без провеждане на процедурата по чл.60а и сл. ЗСВ и прекратяването на производството по него на основание неизчерпване на тази процедура е незаконосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1757 от 05.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 934/ 2018 г.
ОТМЕНЯ въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1757 от 05.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 934/ 2018 г. и потвърденото с него протоколно определение на Пернишки окръжен съд от 21.12.2017 г. по гр.д.№ 713/ 2016 г.
ВРЪЩА делото на Пернишки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: